Точно този фактор - сянката, която ще хвърля Пеевски върху всяко управление, изградено около ГЕРБ, ще бъде основната пречка и пред ПП-ДБ, БСП и ИТН да влязат в подобна комбинация. Ако го направят, директно след това ще се отправят към политическото бунище.
Как може да се сформира редовен кабинет и какъв трябва да бъде неговият характер, са двата въпроса, които изпълват политическия дебат в държавата ни по време на цялата предизборна кампания и седмици след нея. Ще рече през цялото време на изминалите четири години.
Обратно, възприема се за лош тон всяко едно мнение, което не попада в горепосочената матрица, то се обявява за деструктивно или лишено от логика, въпреки че точно политическа логика сочи, че в България няма условия и дори е опасно да се състави в момента коалиционно правителство. Опасно е и за политическата система, като цяло и за участниците в коалицията, в частност.
Не бива да се възприема за аксиома твърдението, че всеки електорален резултат трябва неизбежно да доведе до създаването на редовно правителство. Напротив, точно затова в българската конституция присъства институтът на служебното правителство и строго е регламентирана процедурата за създаване на кабинет, защото е отчетена възможността Народното събрание да не е в състояние да излъчи изпълнителна власт.
Разбира се, тук трябва да се вземе предвид, че два от предишните седем парламента все пак успяха да излъчат управляващи мнозинства, макар и за кратко, а един беше напът също да го стори,
ако не бе политическата неграмотност на Слави Трифонов.
В този смисъл политическият ни механизъм не се е изчерпал съвсем от потенциал. И все пак всеобщото усещане е, че законодателните ни органи трайно се провалят по отношение на изпълнението на основната си функция - да излъчат изпълнителна власт. Това може да бъде възприето като аномалия, но не и като опасност. Първо, поради споменатия институт на служебното правителство и, второ, логиката на нашата конституция предполага проблема с разрешаването на политическата криза лесно да попада в ръцете на суверена. Така възможностите за безкрайни политически договорки бива елиминирана чрез прилагането на възможно най-демократичната процедура в условията на една плуралистична система - изборите. В някаква степен загубата на стабилност се компенсира с повече демокрация. Което всъщност вдъхва постоянна легитимност на политическата ни система, независимо от броя на гласувалите.
И тук вече стигаме до сърцевината на на политическата криза в момента. Тя съществува, тъкмо защото отговаря на настроенията и желанията на избирателите. Eдва след това идва вината на политиците. Силно разпокъсаният ни парламент отразява разделенията в обществото ни, а не несговорчивостта на партиите.
Споменатите разделения далеч не са плод на някаква злободневна тематика, а отразяват фундаментални разминавания в три плоскости - между големи групи в обществото ни, между обществото и политическия ни елит и между самия политически елит. Тук става дума за геополитическата ориентация на страната ни, за приемането на еврото, за зелената сделка, за помощта за Украйна и санкциите срещу Русия, за политиката спрямо Македония, за отношението към
политическото „наследство“ на Бойко Борисов.
Това се нещата, които правят трудно и опасно за всяка една партия да влезе в някаква коалиция. Защото това ще означава да направи крачка над разлома и собствените ѝ избиратели ще разтълкуват подобно действие като предателство. Всъщност българските политици са изправени пред своеобразна Сцила и Харибда. От тях хората искат едновременно хем да донесат политическа стабилност, хем да не отстъпват от политическите си обещания.
Наскоро едно социологическо изследване показа, че над 60% от българите желаят създаването на редовно правителство, дори с цената на големи компромиси. То сякаш опровергава горното твърдение. Но мисля, че в случая по-скоро може да говорим или за обществено лицемерие, или за липсата на детайлен разрез на групите респонденти. Не става ясно, чии избиратели (или по-скоро негласуващи) влизат в групата на тези 60% и как си представят компромисите електоратите на отделните партии. Има голяма вероятност споменатото мнозинство да се състои от негласуващи (на които им е все едно какви компромиси ще направят партиите помежду си) и избиратели, които очакват компромисите да бъдат възприети от отсрещната страна.
Защото ако се вгледаме в детайлите на последните три парламентарни избора, ще видим, че елкторатите на ГЕРБ и ПП-ДБ, дават съвсем други поощрителни и наказателни сигнали към своите централи. След провала на „сглобката“, която представляваше доста унизителна форма на политическо сътрудничество, където първата политическа сила слугуваше на втората, ГЕРБ загуби на изборите през юни 130 хил. гласа. И обратно, когато се опита безапелационно да прокара свой кабинет в НС, опит, които завърши с пълно фиаско, на изминалите избори партията вдигна резултата си с над 100 хил. гласа.
Още по драматично стоят нещата при ПП-ДБ.
„Сглобката“ почти ги уби или да кажем преполови, но отказът им да си сътрудничат с ГЕРБ в миналия парламент им донесе сега 40 хил. гласа повече. За да се демонстрира, колко е опасно взаимодействието с ГЕРБ за ПП-ДБ трябва да се припомни още нещо. След като в продължение на половин година ДБ бяха по същество коалиционни партньори с БСП в кабинета "Петков", след като постоянно търпяха подмятанията, че са се оставили Нинова да ги управлява и не оказват решителна подкрепа на Украйна, на следващите избори ДБ качиха изборния си резултат с около 20 хил. гласа. Може да звучи чудовищно, но коалиция с „комунистите“, съпътствана от дезинтересиране от Украйна, е напълно приемливо взаимодействие за гласоподавателите на ДБ, докато сглобка с ГЕРБ, гарнирана с нарязан паметник на Съветската армия, е нетърпима за тях. Е, сега
ако градската десница отново пристане на Борисов, ако Пеевски отново се присламчи към тях,
може да си представим какви ще са последствията в бъдеще. Точно този фактор - сянката, която ще хвърля Пеевски върху всяко управление, изградено около ГЕРБ, ще бъде основната пречка и пред БСП и ИТН да влязат в подобна комбинация. Ако го направят, директно след това ще се отправят към политическото бунище. В този смисъл, рисковете, които надвисват над политическите играчи, от влизането им в една бъдеща управленска коалиция, надхвърлят тези, от отиването им на нови предсрочни избори. Ако пък се състави някакво управление, в печеливша позиция ще бъде онзи, който остане в опозиция.
В този смисъл, сегашният ступор представлява някаква равновесна точка, носеща по своему определени ползи за партиите и техните избиратели. И идеята, че подобно състояние на политиката трасира пътя за появата на силен политически субект около Румен Радев не е съвсем вярна. Сегашният президент ще бъде много по-улеснен да влезе в ролята на новия месия, ако в близко бъдеще се създаде нова сглобка, която да доведе до взаимното обезсилване на ГЕРБ и ПП-ДБ.
По-добре на осмите и деветите поред предсрочни избори да набележим контурите на бъдещата трансформация на политическата ни система, отколкото да правим резки движения. Които не се знае къде ще ни запокитят. Излишни избори няма, както няма и лоши изборни резултати.
