Конфликтът в ДПС, политическата и личностна раздяла между доскорошните партньори Ахмед Доган и Делян Пеевски, които 19 години бяха сякаш едно цяло, продължава да бъде във фокуса на общественото внимание.
Петър Бояджиев, политически емигрант и дисидент, свързан с политическите процеси в България преди и след 1989 година, дава своята версия на разлома в ДПС, която убягва вниманието от политическите анализатори.
Петър Бояджиев
Ето защо публикуваме позицията на Петър Бояджиев, която смятаме, че заслужава внимание:
Чудя му се на Доган и този път нямам отговор на въпроса, защо се вкара в този капан. Дали съвсем е изгубил сетивата си за ориентиране или някой друг го управлява като пионка. Нямам отговор на този въпрос.
Пеевски не е глупак и не е търсил тази война. Той беше готов да гарантира на Доган достойни странини и да му помогне да напусне по-късно тези земи с почести.
Пеевски искаше от Доган само да не му се бърка в извършването на политическия завой на ДПС, който гарантираше продължителност на живота на тази партия.
Доган захвърли всичко това в канавката и влезе в една спирала, от която ще излезе като въртян в пералня и ошашавен, ако междувременно не усети накъде е тръгнал. Но всеки ден вратата за друг изход се затваря по малко за Доган.
В ДПС театър няма. Пеевски е много добре подготвен. Той води нещата, а Чакъров жестикулира, залагайки единствено на фактора Доган".
Модел "Пеевски" няма, както няма модел "Борисов" или "Доган". Има посткомунистически модел, създаден в началото на 90-те години, който вече е непригоден.
Светът претърпя кардинална промяна след февруари 2022 г. Пеевски е най-добре адаптиран към новите условия. В това е силата му.
От февруари 2022 г. Европа не е същата, България не е същата, ДПС и Доган не могат да бъдат същите. Трябва да знаем основите на ДПС - Доган имаше 3 крака. Първият крак беше в Москва, вторият - във Вашингтон и третият - в етническата общност в България. Първите два крака имаха пълно споразумение по време на перестройката. След февруари на единия крак - Москва, Доган вече няма право, но той има много дългогодишни връзки, част от охраната му винаги е свързана с Русия и т.н.
При Пеевски е различно. Той няма зависимости от Русия. И това го прави най-адаптиран и най-устойчив към новите условия.
Пеевски бърза, защото всяко забавяне засилва общия фронт срещу него. А той съвсем не е за пренебрегване. Цялата проруска Пета колона, начело с Радев, е против него. А Пеевски я познава. Той е бил до вчера като у дома си в тази руска колона. И сега владее положението. Пеевски ще победи.
Знам, че не са много от хората, които ще разберат този ми начин на мислене, но съм свикнал, а и съм като посетител на театрално представление и се забавлявам.
Ще си позволя едно кратко напомняне. Аз, по образование съм математик. Винаги съм се стремял оценкте и анализите ми да не се влияят от това кoе ми се иска и кое ми харесва. И в не малко случаи грешната ми оценка е била в състояние да заплаши, в буквалния смисъл на думата, животът ми. Щом съм жив значи, че в повечето случаи съм успявал. Разбира се не твърдя винаги, но в повечето случаи.
