В безсилието си проваленият политик и адвокат с отнети права Христо Иванов (Бойкикев) не пропусна да използва личен повод, за да атакува лидера на ДПС Делян Пеевски. Агенция БЛИЦ правилно отбеляза, че не за първи път Иванов използва рождения ден на парламентариста, за да внушава негово влияние върху държавните институции у нас.
Капитулиралият бивш председател на „Да, България“ всъщност направи подарък на Делян Пеевски. Иванов призна това, което Пеевски разкри за него в началото на тази седмица, а именно: ключовата роля на Бойкикев на проводник на задкулисието в опитите за разрушаване на държавата и овладяването на институциите й.
В тирада на поражението във ведомствената на ПП-ДБ телевизия БТВ, Христо Иванов очаквано отправи нападки срещу конституционните съдии, които ден по-рано окончателно подписаха провала му като автор на съдебни реформи.
Иванов се замечта за Велико народно събрание и без изненада изхвърли куп клевети и внушения срещу Висшия съдебен съвет, срещу висши магистрати и разбира се срещу Пеевски. Факторът в българската политика, който над десет години осмисляше съществуванието на Бойкикев и кликата му.
Иванов знаел, че предстои ВСС да открие две процедури за бърз избор на главен прокурор и председател на Върховния административен съд.
Странно е, че подобно твърдение се приема така безкритично. Най-малкото, защото това не е нито тайна, нито има нещо нередно, както се опитва да внуши Иванов. За пореден път. Първо, ВСС няма друг избор и следва да открие процедура по избор на председател на ВАС, тъй като мандатът на настоящия председател съдия Георги Чолаков изтича през ноември.
Второ, ВСС е длъжен да продължи и временно замразената процедура по избор на главен прокурор, защото към момента Борислав Сарафов е изпълняващ функциите.
Това са ноторно известни последици, при това не от решението на КС, а от Конституцията и законовата уредба, над които очевидно Иванов винаги е искал да бъде. „Моята битка не се е обезсмислила“, твърди Иванов, давайки повод да се замислим дали не подражава на най-уродливия политик на 20-ти век, чиито фашистки режим стъпваше на собствената му философия, наречена „Моята борба“.
Интервюто на Иванов е същински подарък за Пеевски, защото без да бъде питан в удобното студио на БТВ, проваленият проводник на задкулисието Бойкикев сам признава, че винаги е искал да кадрува по върховете на правосъдната система. Иначе, защо ще хвърля подобни обвинения срещу бившия главен прокурор Николай Филчев, който напусна държавното обвинение преди цели 17 години.
Защо Иванов атакува ВСС за това, че иска да изпълни задълженията си и да не поставя съдебната власт без титулярни ръководители. Положение, което очевидно е изгодно единствено на задкулисни интереси, които смятат, че така могат по-лесно да се домогнат до властовите позиции в прокуратурата и съда.
Поведението на Иванов всъщност е възможно най-утвърдителния отговор на въпроса, който Пеевски му зададе в началото на миналата седмица: колко пъти се е виждал с главния прокурор и с шефа на съда?
Очевидно тези срещи са факт, което поражда и последващите въпроси – какво е искал, какво е очаквал и за какво е настоявал Христо Иванов при срещите му със Сарафов, с Галина Захарова и Георги Чолаков? Редно ли е политик да провежда срещи с „тримата големи“, както се наричат главния прокурор и председателите на двата върховни съда у нас. Само си представете, че не Христо Иванов, а друг
политически лидер се е виждал на уиски и фъстъци с висши магистрати, както Пеевски разкри, каква истерия щеше да е настанала. Очевидно обаче за капитулиралия Бойкикев това е в реда не нещата, защото през цялото си съществувание той е разчитал на скрити договорки, задкулисни сделки, разпространяването на доноси, интриги и лъжи.
Заради това и решението на конституционните съдии, които с голямо достойнство пращат Иванов и „неговата борба“, наречена „съдебна реформа“, в политическото бунище, се възприема толкова тежко.
До степен, че човек ще се замисли – достатъчно психически устойчив ли е този бивш партиен ръководител на загниващата партия „Да, България“? Уви, какъв по-добър подарък от това да си осветил, а така и неутрализирал, при това окончателно, един силно вреден за върховенството на правото и демокрацията субект, чиято кариера на брокер на задкулисието този път приключва окончателно и безвъзвратно.
Точно така безславно, каквото е било миналото на някогашния философ с черни помисли Бойкикев, закърмен с патоса на идеолозите на комунизма, марксизма и ленинизма.