Ако някъде набият Кирчо и Мърморчо /Денков/, въпросът няма да бъде “Защо”, а “Защо чак сега”?
Това мнение изрази във фейсбук писателят, политически анализатор и бивш PR на Министерството на отбраната Александър Урумов, по повод вчерашното посещение на Николай Денков и Кирил Петков от ПП-ДБ в бедстващото село Воден. Местните тогава се възмутиха и ги прогониха.
Ето целият пост на Урумов:
"Колко нагъл и безчувствен трябва да бъде този тип, който отива с ръце в джобовете във Воден единствено да си прави пиар?!
Кирчо и Мърморчо /Денков/ за пореден път издълбаха дъното и слязоха още по-ниско в очите на цяла България.
Да посетиш като безидеен екскурзиант разкъсаното от огнения ужас село, само за да се снимаш с изстрадалите хора в него - това не е просто подигравка с тях.
Това е политически цинизъм на ръба на богохулството, това е гавра със страданието.
Ще кажете - не са ли прекалено силни тези констатации?
Нека да видим - Кирчо и Мърморчо бяха премиери на България.
Всеки от тях по девет месеца.
Министър-председателят има огромна власт - това е реално най-овластената фигура в страната.
Какво направиха тези две гротески за усилването на системата за борба с бедствия и аварии?
И ако бяха направили макар и мъничко, нямаше ли сега да развяват това “мъничко” като величаво знаме на своите заслуги?
Нищо не са направили.
Дори и по-зле от нищо.
Защото и двамата се държаха не като премиери на България, а като премиери на Украйна.
Защото през цялото време на тези ялови 2х9 месеца основната им грижа беше как да ограбят и без това опосканата в десетилетията крадлив либерализъм българска армия.
Основната им грижа беше как да се отплатят на задкулисните си глобалистки господари за назначенията си - и то да се отплатят с народни пари, с националното богатство.
Затвор им е малко на тези трагикомични малоумници, на тези цинични престъпници.
Лъгаха нагло как работеща техника била “с отпаднала необходимост” - 100 БТР-а извадиха от МВР и ги пратиха в чужбина.
Колкото и изстрадала да е една чужда страна, тя не е преди България, тя не е по-важна от България.
Да не говорим, че България няма никаква вина за никакво чуждо страдание и при цялото състрадание - на първо място за българите си остава България.
Какво направиха Кирчо и Кокорчо, подпомагани от гороломния Мирчев рев на един друг ГМО-тапир от вносната политическа клоунада?
Подариха тези 100 БТР-а на Украйна, защото били “с отпаднала необходимост”.
Което е особен вид неадекватност, тъй като това не върши работа на нито една от двете страни!
А тази техника можеше да свърши работа точно сега, в пожарите, ако беше послушан разумния глас на един старателно оплют от подобни типове бивш военен министър.
50 от тези 100 БТР-а можеше да бъдат продадени и с получените средства да се ремонтират другите - така щяхме да имаме 50 високопроходими бронирани машини, които са отлично функционално състояние.
И без да стават за бойни действия, тези машини стават за борба с огнени бедствия - това многократно предложи Краси Каракачанов, толкова яростно оплют от либерал-предателите и техните тролски фабрики.
Кирчо и Мърморчо можеха да отидат в село Воден само за да се извинят. Нищо друго и нищо по-малко.
Вместо това тези две политически сенки, които още не проумяват, че вече са приключили с политиката отидоха да се снимат със жертвите на огненото бедствие.
Приличаха на криминални, които не издържат и се връщат да погледнат местопрестъплението.
Говорил съм лично и достатъчно дълго с Кирчо, за да знам, че това е опасен лицемер, който смята всички хора за толкова неуки и клети мизерници, колкото е самият той.
За мен той е човек със специални потребности, ако трябва да използваме щадящи евфемизми.
Попитайте го да ви каже първият куплет от Вазовото “Аз съм българче” и ще му увехнат ушите като кленов лист в късна есен.
Истина ви казвам - тези двама измамници вървяха в село Воден като Байдън на среща на върха: ходят и не знаят къде ходят. Нито пък знаят кои са те самите.
“Никой слуга не е по-горен от господаря си”.
А тези двама ехидни слуги на либерал-екстремисткия мрак днес се отърваха леко - само с гневен възглас: “Махайте се, екскурзианти!”
Следващият път не е изключено да отнесат и бой.
И ако това се случи, въпросът няма да бъде “Защо ги бият”.
Въпросът ще бъде “Защо ги бият толкова късно”.