Най-важната битка, която ще предопредели хода на историята, и съответно бъдещите политически центрове за влияние в световен мащаб, не е между “запада” и “изтока”.
Най-важната битка е вътре, в самия западен свят. 

И тя ще бъде спечелена от тези, които защитават базовите интереси на народите. По-малко миграция, повече сигурност, повече свобода. Лидерите на това ново съпротивително политическо движение са Тръмп, Орбан, Бардела, за да цитирам само трима. Днес са съпротива. Утре ще управляват. От тях Европа, САЩ и целият Запад ще се възстановят, за да бъдат отново мерна единица за свобода, за технологичен прогрес, за иновативност, за изкуства и културата.
В България тази битка също се води, и има две имена, които към днешна дата можем да добавим към този списък. Това са Румен Радев и Костадин Костадинов. Казвам го като анализатор, а не спрямо политическите ми пристрастия.

За президента съм убеден, тъй като го е доказвал с действията си, и тук ще дам три примера, за да се аргументирам.

Доказа по време на европейските съвети, когато се наложи сам да убеждава останалите европейски лидери за тънкостите, свързани с двустранните ни отношения със Северна Македония и убеди Макрон, че Скопие трябва да запише българите като държавотворен народ, ако иска да продължи по пътя към ЕС. Ако не го беше направил, и след като Кирил Петков вдигна ветото срещу едно потупване по рамото, Македония щеше да е безвъзвратно загубена. Консенсусът в ЕС тогава беше срещу България. Радев го обърна.

Направи го отново, когато докара Канцлер Нехамер на границата ни с Турция и го убеди, че България може да охранява границите си. За целта президентът създаде една целева оперативна група на ниво ЕС, в която българските служби работеха активно с техните колеги от Австрия и Нидерлания, за координация на усилията за овладяване на мигранстките канали, които минават през България. Това е реалната причина да сме в Шенген днес, макар само по вода и въздух. Малцина знаят, но ако Денков не беше зарязал тази инициатива, когато стана премиер щяхме да сме в Шенген и по земя.

Направи го отново на срещата на страните членки на НАТО от Централна и източна Европа в Рига миналия месец, когато по свое настояване промени смисъла на комюникето от срещата, като по този начин български президент за пръв път променя официална позиция на формат на НАТО. 

Доказа, че няма да се огъне и да предаде българските интереси на тема Украйна и преди две седмици, когато отказа да води делегацията на срещата във Вашингтон заради “безгръбначна позиция” и по този начин отказа да участва в решения, които счита за вредни за държавата ни.

Всеки един от тези примери доказват, че президентът знае как да защитава българския интерес. В рамките на НАТО и ЕС.

За Костадин Костадинов индикациите са предимно от трибуната на парламента, както и негови действия извън фокуса на медиите, като защита на малцинствата ни в Украйна и Молдова, и послания, свързани със защита на историята ни.  

И рано или късно, все някой ще трябва да поеме отговорността за България. За президента съм убеден, че може.