Отдавна сме свикнали в България всичко да ни е по две – два Синода, два конкурса „Мис“, две ЦСКА-та, сега с новите промени в конституцията имаме и два парламента. И ако този битиен дуализъм не ви е достатъчен, ето ви двойна делегация за срещата на НАТО във Вашингтон. Там хем ще бъде видният евроатлантик, премиерът Главчев, хем убеденият путиноид – президентът Радев. Тъй като обаче за гостите е предвидено едно-единствено кресло, ми е малко чудно кой в чий скут ще седне, докато отпиват мазно, соросоидно кафенце.
И по-важното – кой ще говори? Онзи с брадавицата, дето иска хунтата на Зеленски да моли за мир, или онзи, експертът, който подкрепя общите европейски усилия в подкрепа на Украйна. Остави, че ще се изложим пред чужденците, ама се опасявам, че от Вашингтон ще звъннат на д-р Цветеслава Гълъбова да ги прибере и двамата. Защото шизофренията се обостря от топлото време, а никой няма да търпи институционалната ни неуравновесеност на срещата на върха на НАТО.
Тази психоза по външнополитическа линия за съжаление е олицетворение на дебилното и примитивно раздвоение в душата на типичния Ганьо. Този, дето сам иска да си е шеф и никой да не му дава заповеди от една страна, ама от друга – не ще да носи отговорност за нищо. Та защо Главчев и Радев да са по-различни? Хем и двамата са началници, хем и двамата ще пътуват до столицата на САЩ, ама нито единият не представлява позицията на България. Ще се разходят, ще си постоят в скутовете на смени и ще се приберат.
И при това положение се чудим защо само 1/3 от българите изобщо си правят туда да ходят до урните по време на избори. Явно и те са много. Фактът, че повече от две трети от нашенците смятат, че от отделния човек нищо не зависи, че животът му се контролира от случайности или конспирации, че успех не се постига с професионална компетентност, а благодарение на късмет, връзки и финансови интереси, говори за дълбокото личностно и обществено разстройство в държавата ни.
Очевидно е, че нямаме политичесска класа, която да е склонна да проявява лична инициатива и отговорност. Двамата най-важни мъже в държавата се крият като мишоци един зад друг за ташак не само на евроатлантическите ни партньори, но и на собствения си електорат. За какъв популистки проект на Румен Радев говорим, когато този човечец не смее дори да заяви любовта си към Владимир Владимирович и да си признае, че след Деси, преди да заспи целува негова снимка? Що за генерал е този, който като при всяка възможност гледа да се скрие в колектива, където да размие своята роля и позиция?
Става въпрос за нещо повече от международна изгалация, тук вината е не само на президента и премиера. Къде бяха водачите на парламентарните ни сили, които можеха да решат кого да пратят във Вашингтон? Защо си затраяха Бойко Борисов, Асен и Кирил, ген. Атанасов, Слави Трифонов дори? Защо абдикираха от възможността народното събрание да определи водача на делегацията ни, което имаха пълно право и задължение да свършат?
Жестоко сме го закъсали, колеги избиратели. И президентът, и политическите партии пасуват като женски полови органи и искат никой да не е виновен за предстоящите кризи. Един Ивелин ни остава, ако не го опандизят данъчните.
