Хърватия е с най-ниската избирателна активност от страните членки на ЕС на състоялите се вчера избори за Европейски парламент. До урните са отишли ​​едва 21,34% от хърватите, имащи право на глас, съобщава хърватската редакция на телевизия Ен1.

Това са четвъртите поред евроизбори в Хърватия, която се присъедини към ЕС през 2013 г. През април в страната се проведоха парламентарни избори, а към края на годината се очакват президентски. 

Хърватия изпраща 12 депутати в Европейския парламент. Управляващата Хърватска демократична общност спечели 6 мандата, най-голямата опозиционна сила - Социалдемократическатата партия и нейните партньори - 4 мандата, националистическото Отечествено движение и екологично-лявата платформа Можем, чиито представители влизат за първи път в Европарламента, имат по един мандат.

Единствената друга страна с избирателна активност под 30% е Литва, където 29,94% от гражданите са гласували. Следваща по ниска избирателна активност е България, където все пак показателят е над 30% - 31,80%, отбелязва Ен1.

Рекордьор по избирателна активност по традиция е Белгия, където 89,23% от имащите право на глас са отишли до урните на евровота, но трябва да се отбележи, че в Белгия гласуването е задължително.

С добра избирателна активност могат да се похвалят Люксембург (82,29%) и Малта (72,82%).

Франция и преди е имала периоди на „съжителство“, когато президентът е от различна партия от тази, която държи парламентарното мнозинство

Исторически максимум на избирателната активност регистрират и водещи страни от ЕС. С избирателна активност от 64,77% Германия има най-добрия национален резултат от първите избори за Европейски парламент през 1979 г. Само тогава, през 1979 г., избирателната активност е била по-висока в Германия отколкото вчера. 

Франция е с най-добра избирателна активност за последния четвърт век – 51,50%.

Унгария записа абсолютен национален рекорд в избирателната активност за европейските избори с активност от 58,54%.