За който е забравил – след като т. нар. градска десница направи коалиция с Борисов, станаха му патерица, на изборите през 2017 г. не влязоха в парламента нито Реформаторски блок, нито коалиции с „Да България“, ДСБ или друго насипно дясно.
Най-силните им резултати бяха около 2% от гласовете. Започнаха да се обединяват и започнаха войни на преференции. Впрочем, те вече бяха започнали още през евроизборите 2014 г., когато водачката на листата Меглена Кунева ат ДБГ беше изместена от Светослав Малинов от ДСБ.
Сега е малко по-различно, но… Сега Борисов стана патерица на мандатоносителя ПП-ДБ, после дръпна патерицата и ги ритна отзад. Затова се надяват на по-висок резултат. Но и това не е съвсем същата градска десница – появата на ПП даде надежди за нещо различно от насипните. Веднага ги възненавидяха. После те се обединиха и заедно получиха на избори по-нисък резултат, отколкото поотделно.
Сега в неделя ще броим размера на щетата от съвместното управление.
Само че, привържениците им, и на ПП, и на ДБ, да си прегледат внимателно преференциите и да запомнят да гласуват с преференции, че после да не се чудят как така Белобрадова или Теодор Михайлов са изместили някой от челото на листата.
Как се изчислява?
„Трябва да се знаят разликите в изчисляването на преференциите за парламентарните избори и за европейските, за да няма изненадани“, обяснява изборният експерт Стоил Стоилов.
За европарламента има 17 мандата за цяла България, за които се борят всички. Като се съберат всички подадени гласове, общото число се разделя на 17. Така се получава колко гласа тежи един евродепутатски мандат. Примерно при подадени 2,3 млн. действителни гласове, разделено на 17 се получава 135 хил. гласа за един мандат. Всички партийни листи, които имат по-малко от 135 хил. гласа, отпадат.
След това, листата на всяка партия или коалиция, която е събрала повече от 135 хил. гласа, се дели на това число. Който е събрал 500 хил. гласа, получава 3,7 мандата. Който е събрал 390 хил. гласа, получава 2,9 мандата. Който има 180 хил. гласа, получава 1,3 мандата. При преизчислението се закръгляват мандатите в полза на по-големия брой гласове, за сметка на по-малкия. Например онези 3,7 мандата ще станат 4, а който има 180 хил. гласа ще получи един мандат.
Оттук нататък става интересно,
обяснява Стоил Сотилов, който е специалист по изборни технологии, дългогодишен наблюдател на избори в различни страни. След като се закръглят бройките мандати за една или друга партийна листа, се гледат преференциите. Ако една партия има 400 хил. гласа, за да бъде допуснат кандидат с преференции до разместване на листата, прагът е 5% от подадените за нея гласове. Това е равно на 20 хил. гласа. Тоест, за да измести някой от долните места в листата някого от челото, за него трябва да са подадени най-малко 20 хил. преференции. Всички кандидати, които имат най-малко 20 хил. подадени преференции, преминават в списък А, обяснява Стоилов. Останалите, които нямат над 20 хил. преференции, остават в списък Б. Подреждането на листата в списък А се прави според броя на подадените преференции. Който има най-много, той оглавява листата. След него се подреждат другите, според броя на преференциите. Ако само един или двама кандидати имат нужния брой преференции над 20 хил. гласа, тогава след тях се подреждат кандидатите от списък Б.
Преференции при парламентарните избори
Тук прагът е по-висок. За да бъде допуснат кандидат до разместване на листата с преференции, прагът е 7% от подадените за партията гласове. Тоест, за партия с получени 400 хил. гласа, прагът вече е 28 хил. гласа.
Всички гласове, подадени без преференция, отиват за водача на листата. Той може да бъде изместен от първото място, ако има един или двама в листата с повече преференции от него. „На предишните избори трима души бяха изместени от водаческите места в листите. Преференцията е нещо много сериозно“, припомня Стоилов.
Стоилов съветва избирателя да си напише на картонче за кого ще гласува за европарламент, с номер на листата и преференцията, същото и за български парламент. И с това листче в джоба да отиде да гласува, да си направи справка в тъмната стаичка или пред машината за електронно гласуване.
