„Гладът е по-силен от тока“, гласи градската мъдрост. А ние спокойно можем да добавим, че гладът за власт (особено ако си я държал абсолютно неоправдано в продължение на дълго време) може да бъде по-силен от всяка абстиненция.
И всички ние ставаме свидетели на това в последните няколко седмици. От първия до последния ешалон на партийците на олигарха Иво Прокопиев – всички са впрегнати да сипят опорки срещу отколешния им враг – лидера на ДПС Делян Пеевски.
Последният пример за това е отчаяно послание, пуснато от един от второстепенните герои от ПП-ДБ Ивайло Мирчев. Но за това след малко. За да се разбере как и защо действа машината за опорки на Прокопиев, е важно да се знае и какви интереси стоят зад нея.
Откакто ПП-ДБ тласнаха страната към поредни предсрочни избори заради категоричния отказ, който получиха да си „делнат“ постовете във властта и регулаторите, се държат като гладни пудели, свикнали да бъдат глезени с пачки евро, но след това внезапно пуснати на улицата да се борят за къшей хляб. И затова освен да лаят, не се сещат какво друго да направят.
Защото виждат, че властта, която държаха близо 3 години като заложник на собствените си олигархични интереси, им се изплъзва. И затова нямат капка свян да лъжат, да мажат и да хвърлят кални опорки по политическите си опоненти (част от които доскоро ползваха като спасителен пояс, който да ги задържи над водата на собствената им политическа немощ).
Най-яркият пример за всичко това е „борбата“, която „Коалицията на пудела“ (както станаха известни политиците от ПП-ДБ) поведе срещу лидера на ДПС Делян Пеевски.
Ако допреди няколко месеца без грам свян различни знакови лица от формацията, като Христо Иванов, пиеха „мазно кафе“ в скута на Пеевски и се криеха зад гърба му от народната любов ту на енергетици, ту на земеделци, днес хората на олигарха Иво Прокопиев в политиката извадиха отново политическото олио и се приготвиха за мазни пехливански борби на тепиха.
Защо? Защото нямат идея какво да обещаят на хората, което да знаят, че могат да изпълнят. Политически безидейни, неопределили се къде стоят в политическия спектър и обединени около единствената ценност – кеша, ПП-ДБ имат нужда от партиен враг, за могат да съществуват.
И някак естествено този враг е лидера на ДПС – човекът, който бе сред малцината, противопоставили се на опитите на променкаджийте да превърнат държавата в сенчесто АД за обслужване на личните интереси на кръга „Капитал“.
Пеевски е големият страх на ПП-ДБ, защото той олицетворява всичко, което те не са – от категоричната евроатлантическа позиция срещу руските обвързаности у нас, през ясните действия в полза на държава и граждани до твърдата заявка, че ДПС не е партия „втора ръка“, а един от най-стабилните политически субекти у нас.
Зад който стоят гласовете и доверието на стотици хиляди български граждани, имащи не просто правото да бъдат адекватно представени в парламента, но и да дадат кредит на доверие на политици, които ще отстояват правата и свободите им. И това е ясният ангажимент на самият Пеевски, който заяви и пред актива на партията.
„Намираме се в исторически момент и за държавата, и за нашата партия. Уверявам ви, че повече никой няма да може да вкара ДПС в ъгъла. Повече никой няма да може да направи нашите хора втора класа – те са първа класа. Те са като всички – достойни български граждани. Колкото повече хора ни чуват и се връщат в ДПС, толкова ние ще бъдем все по-силни и по-незаобиколим фактор в държавата. Знаете, че на някои не им се харесва това ДПС да е фактор.
През годините бяха свикнали да ни натикват в ъглите и ако имат нужда от нас тогава ситуационно да ги подкрепяме. Това повече не може да се случи. Ние ще решаваме кой може да управлява, кой може да е премиер, кои да са министри и ще решаваме дали искаме или не искаме да дадем нашата подкрепа. Никой не чакаме да ни кани за каквото и да било. Ние ще решаваме кого да подкрепяме“.
С тези думи Пеевски се обърна към своите съпартийци и симпатизантите на ДПС в Кърджали в четвъртък. И буквално докара до инфаркт пуделите на Прокопиев. Защото ясно разбраха, че вече няма как чрез черен пиар и кални номера да се доберат до властта.
Или до старата си мечта – да делкат постове и пачки. И колкото по-силна е подкрепата към ДПС, толкова повече се топи и възможността ПП-ДБ да се доберат до върховете на държавата.
Социологически изследвания вече показаха, че личният рейтинг на Пеевски е над одобрението, което хората дават на всеки един от десетината лидери от партиите на Прокопиев. И доверието към тях все повече ще се топи, защото хората ясно виждат кой се интересува от проблемите им и кой просто иска да консумира власт.
И тук идва мястото на Ивайло Мирчев, който едва ли е останал в спомените на народа с някаква особено ценна политическа кариера. Поизтъркал се жълтопаветник с ярко комунистическо минало - баща му Николай Мирчев е активен партиен секретар на БКП от времето на тоталитаризма.
През 2022г. видният демократ Мирчев закупува огромен апартамент в престижния софийски квартал "Лозенец", на улица "Бигла", на половин цена, докато в същото време българските граждани теглят скъпи кредити за семейно жилище, които изплащат през целия си живот. Днес, освен да препира изцапаните гащи на своя лидер Христо Иванов, подобно верен нему паж, Мирчев се явява и нещо като Матросов по избори, който се ползва единствено, за да вдига безсмислен шум по опорки на Прокопиев.
В тъжен пост във Фейсбук, Мирчев пробутва поредната инсинуация, че избори не ни трябвали, защото видите ли Пеевски бил заявил, че ДПС щели да решават кой да управлява, кой да е премиер, кои да са министри и прочие словесни еквилибристики.... родени под творческия гений на Мирчев, който се връща към старата мантра за „нито глас за Пеевски“, с която още преди няколко години ДБ и нейният съпредседател Христо Иванов без малко да не влязат във властта. Заради мижав интерес от страна на избирателите. И днес е така – опорките на Мирчев звучат безсмислено.
Разбира се, че никой вече няма да допусне олиагархична формация като ПП-ДБ с топяща се електорална подкрепа и пълна управленска некомпетентност да се върнат начело на държавата. Защото държавата е на хората, на суверена, а не на олигархични кръгове и техните пребоядисани в "демократи" комунистически политически проксита.
А Пеевски е един от малцината политици, които не просто заявяват ясно това, но и работят за укрепването на властта на хората. И той ясно го заявява:
„Нищо не може да се случи в България без нашето участие и всички останали вече го знаят. Сега най-важното е да поискаме доверието на нашите хора и да го получим, за да може да имаме достойно представителство в Народното събрание и изпълнителната власт, което е нашата цел и не крием това. Ние сме готови да управляваме.
Имаме подготвени кадри в цялата страна. Казвам го на висок глас - ние сме готови да управляваме, имаме какво да дадем на България, имаме какво да направим и в нашите населени места. За да може всички да видят какво е ДПС и какво могат да дадат нашите подготвени кадри. Не сме свършили всичко, това е само началото.
Трябва да сме близо до хората и да имаме добро отношение към тях. Да не мислим, че те са ни длъжни, ние сме им длъжни, защото нашата власт произлиза от нашите хора. Без тях няма как да имаме власт. Те са нашият мощен гръб. Затова, с най-добро отношение към хората помнете, че те винаги са прави. Ще имате моята подкрепа за всяко нещо. От вас искам да сте при хората. Моето верую е, че трябва да се върнем при нашите хора“, категоричен е лидерът на ДПС.
А с борбата си за кокала власт, ПП-ДБ доказват единствено колко верни са думите на големия колумбийски писател Никола Гомес Давила: „В съвременната политическа панорама никоя партия не е по-близо от другите до истината. Просто някои са по-далече от нея“. А с всеки черен пиар и мръсна опорка, която хвърлят във въздуха, ПП-ДБ все повече се отдалечават от нея и от хората, които да им гласуват доверие.