Вече сме в третото десетилетие на 21 век, но мине се не мине и от килера на мътната история на Прехода ни вземе, че изскочи някой фалшив герой от 90-те години на миналия век. По чужда команда и с ясна задача - да пусне някоя информационна димка в и без това замъгленото от пропаганда и опорки публично пространство в страната ни.
Така днес, в третата седмица на предизборната кампания, наметнал евроатлантически камуфлаж върху съветската си куртка, от нищото се появи бившият военен министър от времената на кабинета „Костов“ Бойко Ноев.
Казваме от нищото, защото този самозван спец по евроатлантизма, спечелил си още преди години красноречивото прозвище „натовецът от Кремъл“, към днешна дата е г-н Никой за обществения живот в България. Което не пречи на пропагандната машина на задкулисието у нас, ръководено от олигарха Иво Прокопиев и разпръскващо опорки, обслужващи и него, и партньорите му на Изток, да го вади от време на време от килера, да му лепва етикета „експерт“ и да го пуска да разпръсква манипулации и тезиси.
Обслужващи не истината, а хибридната война, водена от Русия срещу всички страни-членки на НАТО и ЕС. В конкретния случай – през сайта „Медиапул“ - една от основните медии в „мейнстрийма“ у нас, овладян от Прокопиев (по собствени негови признания), която публикува днес статия с автор Бойко Ноев и заглавие „Опасността от фалшивия евроатлантизъм“.
В материала, от самозваната позиция на последна инстанция кой е евроатлантик в България и кой не, Ноев се пробва да възкреси потъналия рейтинг и фалшив „прозападен“ имидж на разобличените като олигархични марионетки ПП-ДБ, записани как търсят кеш от разследвани бизнесмени, искат да овладеят службите чрез хора, изпълняващи политически поръчки и се снимат с контрабандисти и пудели, носещи пачки ПП-ДБ, като включи вентилатора срещу опонентите им от ГЕРБ и ДПС.
Лепвайки етикета „фалшиви евроатлантици“ на лидерите на двете партии Бойко Борисов и Делян Пеевски. На какво отгоре, предвид факта, че именно те и по-конкретно Пеевски бяха двигателите през последните години на всички инициативи, целящи да възпрат руската намеса в икономиката и политиката ни, не е ясно. Всъщност, не сме прави - ясно е.
Предвид факта, че всичките тези инициативи – като се започне от прилагането на санкциите на ЕС срещу Русия и се стигне до законовите промени, спрели многомилиардното кранче, изтичащо от рафинерията „Лукойл“, предизвикаха лавина от пропагандни статии срещу Пеевски, разпространени през последните месеци именно от „Медиапул“ и останалите издания от задкулисната машина за дезинформация и пропаганда, превзела информационното пространство у нас.
И като сме на темата за фалшивите евроатлантици, безспорно едва ли ще се намери друг, който да знае от първо лице за какво говори. Защото, ако има човек, който да олицетворява именно това понятие, то това безспорно е Бойко Ноев – типичен пример за комунист, пребоядисал се в „демократ“ в началото на Прехода в България.
Съветски възпитаник, учил международни отношения в Москва през 80-те години – времена, в които образованието си в СССР завършваха само „верните синове на Партията-майка“.
Според редица публикации, пак по това време (а вероятно и след това), той се е подвизавал като агент не на едно, а на две разузнавателни управления – РУМНО на Българската армия и ГРУ на Съветската армия.
А в по-модерни времена се оказа дългогодишен служител на заплата в „Бромак“ – фирмата на олигарха-банкер Цветан Василев, източил милиардите от КТБ и причинил фалита на банката. Същият Василев, който се пробва да открадне в полза на руския олигарх Константин Малофеев военния завод „Дунарит“.
Няма как да не отбележим, че човек с такава автобиография безспорно е спец по евроатлантиците-менте, защото заработва именно като такъв. Ироничното в случая е, че статията на Ноев излезе именно в деня, в който беше публикуван и докладът на ДАНС за опасностите пред националната сигурност на България, в който черно на бяло пише:
„През 2024 г. ще се запази високият интензитет на посегателствата срещу националната сигурност, свързани с операции на чужди специални служби, зловредни информационни кампании и кибератаки“.
И са прави. Вихренето на хора като Бойко Ноев в публичното пространство си е ни повече, ни по-малко, зловредна информационна кампания, разпръскваща опорки, обслужващи чужди интереси, под паравана на „фалшив евроатлантизъм“.
