Преди дни парламентарната социалната комисия отхвърли на първо четене промени в Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ), свързани с изплащането на пенсии на репресирани. Промените, внесени от ГЕРБ-СДС и ДПС, не бяха подкрепени от ПП-ДБ и не бяха приети.
Очаква се във вторник темата отново да бъде отворена на заседанието на ресорната комисия.
Промените предвиждаха добавката, която получават сега репресирани лица у нас, да стане пенсия за репресия, както и да се повиши размерът ѝ. Пенсията за репресия щеше да се полага на съответното лице от момента на навършването от него възраст за пенсиониране съгласно Кодекса за социално осигуряване без изискване за трудова дейност и осигурителен стаж.
В мотивите към законопроекта е посочено, че част от репресираните от тоталитарния комунистически режим са били изгонени от органите на Държавна сигурност (ДС) през 1989 г. от страната. Друга част от репресираните през 80-те години на 20-ти век са били подлагани на натиск от органите на ДС за напускане на страната след излизането им от затвора.
Репресирани от комунистическия режим у нас изразиха огорчението си от решението на ПП-ДБ да не подкрепят предложението за допълнителна пенсия.
Исмет Исмаил Топалоглу е български турчин лежал в Старозагорския затвор по политически причини. Пред "Гласове" той разказа, че въпросът за пенсията не опира толкова до парите, колкото до поне частична реабилитицаия и признание за несправедливите присъди и страдания, но които са били подложени тези хора.
"Всички български граждани от турски произход сме потресени от омерзителната комунистическа пропаганда, която все още съществува срещу всички репресирани от комунизма."
Исмет разказа, че е израснал като единствено турско момче в цялата махала в Момчилград. Искал е да стане пилот или радист, но са му позволили заради произхода му.
60 години по-късно Исмет казва, че се чувсва по същия начин, както тогава: "С отказа на ПП и ДБ, аз който съм на 69 години, преживявам същите чувства от детсвото си. Съдбата така ни отреди честните български граждани да се се срещнем по затворите и лагерите, далеч от родните си места като изселници. Омръзна ми да бъда потенцилен враг на българския народ и държава, в която съм се родил."
"Комунистическата власт даде привилегии на "другарите" - пенсии, власт, имоти, а на нас, лежалите по затворите репресирани от комунизма, отказват нищожна сума".
През 90-те години на 20-ти век и по-късно през годините на прехода много от останалите в страната репресирани са извършвали трудова дейност, но не са били социално осигурявани за осигурителен стаж от работодателите си. Тези обстоятелства обуславят невъзможност за тези категории репресирани да имат изискуемия от Кодекса за социалното осигуряване осигурителен стаж при навършването на възрастта за пенсиониране. Поради това те не могат, навършвайки възраст за пенсиониране, да кандидатстват за добавка към пенсията си съгласно ЗПГРРЛ. Добавката им се отказва от НОИ, тъй като нямат право на пенсия, към която тя да бъде добавена.
