Съпредседателят на ДПС Делян Пеевски допусна възможността за общо управление с ГЕРБ след предсрочните парламентарни избори. Позицията му дойде в отговор на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който по-рано каза, че дори двете партии да имат 150 депутати, те няма да направят общ кабинет.

Изказванията и на двамата дойдоха от парламента, където във вторник се проведе извънредно заседание. На него депутатите приеха законодателни промени, които да позволят на шефа на Сметната палата Димитър Главчев да стане служебен премиер. И преди Конституцията позволяваше това, но имаше несъвместимост с други закони.

По-рано в събота Главчев получи мандат от президента Румен Радевза съставяне на служебно правителство. До него се стигна, след като „Продължаваме промяната - Демократична България“ (ПП-ДБ) и ГЕРБ провалиха споразумението си за общо управление в сегашния парламент. Сега идва служебен кабинет, който да подготви предсрочния вот за нов парламент.

Какво казаха Борисов и Пеевски за бъдещото управление

„И 150 депутати да имаме с ДПС заедно, пак няма да има правителство само от тези две партии след изборите“, каза във вторник Бойко Борисов.

Така той отговори на коментари, свързани с приликите в действията на ГЕРБ и ДПС. През последните месеци двете партии работят в синхрон, изразяват подобни позиции и гласуват еднакво в парламента.

Малко след лидера на ГЕРБ пред журналистите в парламента излезе и съпредседателят на ДПС Делян Пеевски, който е санкциониран за корупция от САЩ и Великобритания.

На въпрос как ще коментира казаното от Борисов, Пеевски отговори, че е рано да се говори за резултати от предсрочния вот. „Може да имаме пък 161 [депутати] и тогава ще мислим отново“, каза той.

При гласуванията в парламента 121 депутати са необходими за обикновено мнозинство, а 161 - за т.нар. конституционно мнозинство. Такава подкрепа е нужна за промени в Конституцията, за избор на членовете на антикорупционната комисия и на органите в съдебната власт като Висшия съдебен съвет.

Ако 2 формации, които споделят общи позиции, имат подобно мнозинство, няма да има нужда да търсят подкрепа от други парламентарни групи, за да прокарат тези важни решения.

По същото време във вторник съпредседателят на ПП Кирил Петков нарече ГЕРБ и ДПС „неформална коалиция“, която след изборите ще управлява.

Хора на ГЕРБ в служебния кабинет?

Освен това във вторник Борисов каза, че няма да се меси в преговорите за служебното правителство. Той добави, че няма информация да са търсени представители на ГЕРБ с предложение да станат министри в бъдещия кабинет.

Думите му идват, след като за служебен премиер президентът Радев номинира председателя на Сметната палата Димитър Главчев, след като можеше да избира между него и още няколко души на подобни постове - председател на парламента, управител и подуправител на Българската народна банка (БНБ), омбудсман.

Повечето хора на тези позиции са свързани с ГЕРБ. Главчев също е бивш дългогодишен депутат от партията на Борисов.

Какво пречеше на Главчев да е служебен премиер

В същото време във вторник депутатите приеха законодателни промени, чиято цел е да изчистят несъвместимостта с Конституцията на няколко закона - за БНБ, за Сметната палата и за омбудсмана.

Това се наложи, тъй като през 2023 г. Конституцията беше променена така, че президентът да не може да назначава когото поиска за служебен премиер, а да номинира човек за поста от ограничен кръг от хора.

Пред повечето, включени в този списък, обаче имаше законови пречки да заемат премиерския пост. Законите за Сметната палата, БНБ и омбудсмана казваха, че ръководителите на тези институции не могат да бъдат на други държавни длъжности. Не беше ясно дали ако някой от тях стане премиер, ще излезе в отпуск, или ще трябва да напусне.

Сега парламентът се задейства, за да промени това със законопроект, внесен от представители на ГЕРБ и ДПС. Първоначалното предложение беше избраният за служебен премиер човек да използва неплатен отпуск за периода, в който е назначен на позицията. А след като престане да е министър-председател, да продължи мандата, за който е избран - например като шеф на Сметната палата.

При второто четене на проекта във вторник обаче тази идея се промени. В крайна сметка депутатите решиха, че служебният премиер ще прекъсне временно правомощията си, докато оглавява служебния кабинет, а след това отново ще се върне на позицията си в съответната институция.