Кой е виновен за нелепата ситуация с орязани възможности за служебен премиер? Едва 10 са имената, от които Румен Радев може да избира, а един от възможните кандидати подаде оставка, за да не бъде номиниран,пише Трибюн бг. От Коалиция „Продължаваме промяната – Демократична България“ прехвърлят отговорността на бившите си некоалиционни партньори от ГЕРБ/СДС. Те от своя страна отричат и твърдят, че тяхна е била единствено идеята по време на служебно правителство да не бъде разпускано Народното събрание. Ключът се крие в изказванията в защита на отделните парламентарни групи по време да гласуването на поправките в Конституцията на 19 декември 2023. А тогава защита на идеята се изказват само двама депутати от ПП/ДБ: Васил Пандов и лично самият Христо Иванов.

Публикуваме цялото изказване на Христо Иванов от стенограмата на НС:

ХРИСТО ИВАНОВ (ПП-ДБ):

Уважаеми колеги, пак в интерес на мотивировката.

Цялата тази материя, свързана със служебния кабинет, предложенията, които са на Вашето внимание, са подчинени на извода, който можахме да направим от дългата политическа криза – една от най-сериозните политически кризи, която се разви в последните две години.

Това, което видяхме, е, че конституционният законодател, без да е имал намерение да създаде възможност за президентско управление, тоест управление, което прилага волята на президента, е създал такава възможност.

Това, което видяхме, е, че кризата значително се влоши, защото президентът имаше интерес да упражнява тази възможност за президентски управления и примера, който ще дам, беше как се провеждаха консултациите.

В тези консултации президентът не се държеше като посредник, който има за цел да използва времето и да използва различните форми на посредничество, за да посредничи между политическите формации да преодоляват техните разделения.

Той последователно се държеше и по отношение на времевите параметри, които налагаше, и на поведението на някои от консултациите като заинтересовано лице, което просто бърза да стигне до момента, в който изпълнителната власт ще дойде при него и той ще я упражнява, както намери за добре.

Тук критиката ми дори не е толкова към президента Радев. Проблемът беше, че Конституцията му позволяваше това положение без – аз твърдя – това да е бил замисълът на конституционния законодател.

Не е имал предвид конституционен законодател да създава президентски режим на управление, когато не действа парламентарната република.

Идеята, от която ние изхождаме, е, че конституционната философия е да има неутрални ограничени управления, кабинети, които изпълняват изпълнителната власт, само доколкото трябва да се проведат изборите и да се преведе държавата през междувластието.

И нищо повече.

С оглед на тази цел ние предлагаме три кръга от мерки. Единият кръг от мерки – това е този текст, в който всъщност се въвежда един кръг от лица, едно меню от лица, даже бих могъл да кажа, от които президентът след консултации с политическите сили да посочва премиер.

Тук идеята е, че става дума за лица, които вече са получили под една или друга форма доверието на парламента.Именно от тази гледна точка за председателя на Върховния касационен съд приемаме аргументите на Върховния касационен съд, че не е логично да принадлежи.

Но всички останали са висши държавни длъжности, които са получили доверието на парламента, включително някои от тях може би, ако се приложи възможността, която току-що създадохме в предишния текст, могат да бъдат излъчени с две трети.Това са хора, които парламентът, тоест законодателната власт им е гласувала доверие да бъдат на различно управленско ниво.

Това са хора, които няма да бъдат, образно казано, хванати от улицата от някой президент, който да им каже: „Аз те правя премиер, ти ще слушаш моята воля.“Опростявам, но искам съвсем плакатно да стане ясно това, което искаме да избегнем.

Това е достатъчно широк кръг от лица, дава достатъчно възможности, всички възможни житейски хипотези, които биха могли да се случат, да бъдат внимателно преодолени, пак искам да кажа: в консултации с политическите сили.

И нещо много важно, което искам да бъде вписано в протокола. Ние изхождаме от това, че тук не става дума за интересно предложение, което президентът да направи на един или друг висш държавен служител и той или тя да прецени дали иска.

Тук става дума за форма на конституционно задължение. Тоест хипотезата, че те могат просто така да се откажат от това, всъщност не би трябвало да бъде приложима.

Защото, когато оттук нататък се съгласяваш да заемеш някоя от тези длъжности, ти вече знаеш, че потенциално това може да ескалира и до изпълнението на такъв обществен дълг.

Тези лица и тази променена динамика в техните отношения между тях, парламента и президента, трябва да създаде по-голяма независимост и по-голямо основание на доверие от всички политически сили по време на провеждането на дейността на този ограничен формат на кабинет.

Втората линия, в която действаме, е нещо, което и Българската социалистическа партия е предлагала, да се въведе възможност със закон да се уредят конкретните правомощия и да се ограничат конкретните правомощия на такъв кабинет, именно да не се опитваме на конституционно ниво да уреждаме някакви хипотези, а на законодателно ниво това да може да се случи. Тук ми е интересно как ще подходи Българската социалистическа партия към този текст.

И третото – тоест, едното е по кръга, а другото е по предмет – грубо казано ограничение, и третата линия е удължаване работата на парламента, така че да се стигне по практическа непрекъсваемост на работата на законодателната власт, така че и това да бъде контрапункт на евентуална злоупотреба от страна на изпълнителната власт, олицетворена от служебен кабинет. Това е, благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Благодаря.