* Медийната стратегия на държавния глава звучи като виц: Син на ДС ченге влиза в ТВ студио, за да ретранслира президентските опорки
„В политиката обикновено това, което започва със страх, завършва с глупост“, твърди британският поет и критик Самюел Колдридж. Ако можеше да види какво се случва на „Дондуков“ 2 в София в периода 2020 – 2024 година, щеше да знае, че е адски прав.
За забравилите ще припомним, че през 2020 г. един политически амбициозен човек, президентът Румен Радев, излезе пред институцията, която оглавява и вдигна юмрук.
Румен Радев с вдигнатия юмрук
А това естествено доведе до две неща – пълно разделение в обществото и буквално изпушване на политическата система.
Но понеже Радев не стъпи на основите на принципна политика за градеж, а на мотото „всички са маскари“, той така и не успя да създаде успешен политически проект, който да управлява държавата. Но пък успя да инсталира редица свои пешки по върховете на властта, така че да се създаде схемата „Пътят на Копринката“.
Едноименният герой на която от своя страна просто продава влияние срещу кеш. И политически мечти, разбира се.
Колко дълбоко е бръкнал председателя на ПГ на ДПС Делян Пеевски в страха на президента Румен Радев с въпросите си за „кеша в тъмните стаи“ на „Дондуков“ 2? Явно доста. Това е видимо от ответната реакция на държавния глава и копринковия кръг около него.
Медийната атака срещу всички, посмели да питат за назначенията с мирис на корупция, за нерегламентираното събиране на крупни суми и въобще за цялостното управление на президентските служебни кабинети от 2016 година досега, моментално се превръщат в мишени за обществено заклеймяване.
Въпреки, че на моменти медийната стратегия на държавния глава звучи като евтин виц, например – влиза в ефир сина на едно ДС ченге от миналото и настоящ крупен червен спонсор и започва да сипе заплахи и квалификации. Защо? От страх и безпомощност, най-вероятно.
Слави Василев от години се пробва да се изявява по студиата с етикета „политиолог“, но рядко успява да избяга от друг етикет – „президентстки опорки“. Когато стане напечено, стопанинът на „Дондуков“ 2 обича да праща сина на безнесмена Васил Василев в ефир, за да ретранслира именно президентските опорки.
"Свикнахме със скандалите. Първо Борисов се караше с Радев. После Нинова дойде. Сега е Пеевски с Радев. Всеки иска да се кара с него, защото той явно е удобна мишена.
С атаката си срещу президента Пеевски цели да си повдигне авторитета. В момента Пеевски стреля по Радев. А Радев се отнася към него като към досадна муха. В един момент ще му пусне, ще го цапардоса и ще го смаже. Война между двамата няма.
Много хора натискат президента да прави партия, включително и Весела Лачева. Но той не иска. Нямам идея дали президентът ще направи партия, подозирам, че не иска. Но ако скочи, тогава ще видим как Борисов и Пеевски ще отидат в политическото небитие".
Това твърди в редица интервюта синът на скандалния приватизатор на "Мраз" Васил Василев – Слави, чиито думи впрочем са нагледен опит да се прикрие липсата на аргументация с опорки, украсени с уличен език и поредните лъжи предвид факта, че и Радев, и секретарите му публично признаха, макар и с недомлъвки, че се готви президентска партия.
За бащата се твърди, че освен част от някогашния апарат на Държавна сигурност и виден участник в бандитската приватизация, е и благодарен червен спонсор, който обича да се промушва в различни политически проекти. За сина пък се говори, че Старши е имал големи амбиции за политическа кариера, но явно наследникът не е успял да израсне толкова, че да реализира мечтите на баща си и затова се задоволява с ролята си на президентски говорител на повикване.
За годините от 2020 година досега Радев се опита да създаде под крилото си поне два различни партийни проекта – първо партията на Кирил Петков и Асен Василев „Продължаваме промяната“, които бяха негови служебни министри, а след това и проекта на служебния му премиер Стефан Янев – „Български възход“.
Румен Радев и Кирил Петков, Снимка: Георги КОЛЕВ, БЛИЦ
Румен Радев и Стефан Янев, Снимка: Булфото
И двата проекта обаче не успяха да се превърнат в това, от което се нуждае Радев – партиен пристан, който да изчака довършването на втория му президентски мандат и след това да бъде оглавен от него. „Български възход“ танцува буквално едно лято, а ПП показаха, че между тях и президентството има една много силна разделителна линия, която Радев явно не е виждал до този момент – евроатлантическата ориентация на страната.
И точно тази разделителна линия с държавния глава се оказа впоследствие основата за едно добро сътрудничество между евроатлантическите политически партии, което да върне баланса на силите в правовата ни демокрация. Евроатлантическото мнозинство, което излъчи ротационно правителство и показа, че дори непримирими политически опоненти като ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС могат да се обединят в името на по-голямата политическа кауза като конституционната реформа, стабилен държавен бюджет, Шенген и Еврозоната. И към всичко това е важно да се добави още един задължителен елемент, без който днешното парламентарно мнозинство не само не би било възможно, но би се превърнало в лесна мишена за скандали и нова нестабилност в държавата.
Истинската промяна дойде именно с подкрепата на ДПС за парламентарното мнозинство и с активната дейност на лидера на ПГ на движението – Делян Пеевски. За кратко митологизирания през годините политик показа, че има причина толкова бързо да расте в политиката – диалогичен е, чува гласа на хората и има ясна и категорична евроатлантическа позиция.
През законодателни инициатива за военна помощ за Украйна до отстояването на обществения или националния интерес, Пеевски показа, че е безкомпромисен в това да е двигател на истинската евроатлантическа промяна в Народното събрание. И в цялата държава. Която видимо успя да излезе от канонадата корупционни скандали и разделението, за да се завърне отново държавността и парламентаризма в пълна сила. Но да се върнем на Радев.
„Не знам дали се чувства горд от това; но той не знаеше дори какво ще се случи на следващия ден. Оттам нататък той се превърна в най-успешната сурогатна политическа майка с опита постоянно да влияе на политическите процеси и в опит да създаде някакъв продукт, без да се осъзнава, че ролята на президента е съвсем друга“, обрисува ситуацията бившият министър на финансите Владислав Горанов. Според него ръководенето на служебни правителства е объркало представите на Радев къде е ролята на президента.
„Не мога да го упрекна, че е нарушил Конституцията. Но всеки момент, в който той не е в изпълнителната власт, той агресира към нея и критикува партиите, взимайки политически позиции, които не са описани в неговите функции. От друга страна, в момента, в който някой от действащите политици се опитва да говори с него като с равен, той започва да претендира, че стои на амвона на независимия „аналого-монарх“, който бидейки избран от народа, не е на тяхното ниво.
Ако иска да влезе в реалната политика, трябва да си изцапа обувките, не става само с вдигнат юмрук. С желанието си да участва в политиката, той легитимира хора и политически проекти, които нямат необходимите качества, и наруши до голяма степен баланса в политическата система на страната за дълго време“, категоричен е Горанов.
С други думи, бившият финансов министър напомня на Радев, че политиката не се прави с опорки, а с поемането на реална политическа отговорност. Нещо, за което Радев и кохортата му видимо не са дорасли. Но пък достатъчно добре са разбрали как се използва политическата власт за осигуряване на лични интереси в "Пътя на Копринката"....