От вече над половин година в държавата има видима промяна – силен парламент, в който са събрани всички политически лидери. Всички знаят, че по Конституция България е парламентарна република, но истинската сила на народното представителство си пролича едва през последните години, две от които - маркирани от невиждана институционална криза.
Заради разделителната линия, в това число начертана в обществото по оста „Дондуков“ 2 срещу всички останали власти, в страната настъпи хаос, последван от редица служебни кабинети, а парламентът беше сведен до миманс на зараждаща се еднолична власт. Заети в партийни боричкания лидери като Бойко Борисов, Кирил Петков, Асен Василев, Корнелия Нинова, че дори и Костадин Костадинов пропуснаха факта, че зад гърба им се образува нов противоконституционен център на преразпределение на влияние – с основна фигура Румен Радев.
Център, който на тъмно и без парламентарен контрол владееше и управляваше еднолично държавата чрез служебни кабинети. И чиято водеща фигура – Радев, според различни анализатори през последните няколко години от безпартиен летец, ясно се заяви като амбициозен партиен лидер, но без партия. Засега.
Макар според разпоредбите на основния закон държавният глава трябва да е обединител на нацията, а не пристрастен партиец, за времето от 2020 година Радев се опита да създаде под крилото си поне два различни партийни проекта – първо партията на Кирил Петков и Асен Василев „Продължаваме промяната“, които бяха негови служебни министри, а след това и проекта на служебния му премиер Стефан Янев – „Български възход“.
И двата проекта обаче не успяха да се превърнат в това, от което се нуждае Радев – партиен пристан, който да изчака довършването на втория му президентски мандат и след това да бъде оглавен от него. „Български възход“ танцува буквално едно лято, а ПП застанаха от другата страна на една много силна разделителна линия, която Радев явно не е виждал до този момент – евроатлантическата ориентация на страната и придържането към разпоредбата на Конституцията, че държавата ни е парламентарна република, а не еднолично управление.
И точно тази разделителна линия с държавния глава се оказа основата за едно ефективно сътрудничество, което върна баланса на силите в правовата ни демокрация. Евроатлантическо мнозинство, което излъчи ротационно правителство и показа, че дори непримирими политически опоненти като ГЕРБ и ПП-ДБ могат да се обединят в името на по-голямата политическа кауза като конституционната реформа, стабилен държавен бюджет, Шенген и Еврозоната. И към всичко това е важно да се добави още един задължителен елемент, без който днешното парламентарно мнозинство не само не би било възможно, но би се превърнало в лесна мишена за скандали и нова нестабилност в държавата.
Истинската промяна дойде с подкрепата на ДПС за парламентарното мнозинство и с хиперактивната дейност на лидера на ПГ на движението – Делян Пеевски. За кратко митологизирания през годините политик показа, че има причина толкова бързо да расте в политиката – диалогичен е, чува гласа на хората и има ясна и категорична евроатлантическа позиция.
През законодателни инициатива за военна помощ за Украйна до отстояването на обществения или националния интерес, Пеевски показа, че е безкомпромисен в това да е двигател на истинската евроатлантическа промяна в Народното събрание. И в цялата държава.
Която видимо успя да излезе от канонадата корупционни скандали и разделението, за да се завърне парламентарната държава в целия си блясък. Факт, който се признава дори от международното изследване на „Трансперанси интернешънъл“ за 2023 г. Според него страната ни е достигнала рекордно ниско ниво на усещането за корупция, което се измерва през Годишния индекс на организацията и за първи път от години е на 67-мо място от 180 страни.
Очевидно принципът на разделението на властите, парламентарният контрол и силното политическо лидерство в Народното събрание показа, че пред България път напред има. Въпросът е кой иска да застане зад този избор и кой ще играе срещу него.
Случващото се в последните дни показва, че сблъсъкът е по линията еднолично управление – парламентарна република, като „Дондуков“ 2 явно не иска властта да е там, където Конституцията и обществото са й отредили – в парламента.
Защото, докато Народното събрание винаги е било под прожекторите на медиите, а оттам – и на обществото, то президентството в лицето на Румен Радев и обкръжението му от съветници в продължение на 2 години беше съсредоточило в ръцете си и изпълнителната власт. Сключвайки сделки и правейки договорености без обаче да има наличен контрол от страна на Народното събрание.
Сега е дошъл моментът прожекторите да светнат и към „Дондуков“ 2 – факт, който от реакциите и изявленията на държавния глава се вижда, че явно притеснява настоящия стопанин на институцията. Дали, защото тепърва ще трябва да отговаря на въпроси, свързани с дейността си – своята и на съветниците си, предстои да се види.
Така че въпросът сега е не дали Радев ще продължи да се противопоставя на евроатлантическата „сглобка“ - най-вероятно ще продължи да го прави. А дали ще се сбъдне обещанието на Пеевски, че „най-доброто предстои“. А всичко до тук показва, че явно Пеевски ще гони целите си докрай – за да може „тъмнината да победи мрака“, а суверенът да надделее над едноличното управление. Сигурното е едно - това ще е дълга и епична битка.
