Както е казал древноримският сенатор Тит Флавий „Verba volant, scripta manent“. Ето защо предлагам на всички демократи-софиянци, които имат терзания и резерви към кандидата на демократичните партии за кмет на София Васко Терзиев, само защото не отговарял на изискванията им за антикомунистическа стерилност на потеклото му и на които услужливо днес се предлага алтернативната кандидатура на Вили Лилков под ореола на „стар седесар“ и „десебар“ с „правилното“ антикомунистическо потекло, да не се хващат на въдицата, като се върнат не толкоз далеч назад във времето, за да попрочетат какви ги е вършил Лилков в услуга на гербаджийския модел.
Да си припомнят услужливите му плонжове към Фандъкова и благовидните оправдания за привличане на антикомунистическия вот към нея, в стремежа да се продължи корупционното управление на София. Ролята на Лилков на предстоящите избори не е по-различна от ролите възложени на „яростните антикомунисти“ от 90-те Александър Йорданов, Георги Марков, Евгений Михайлов и прочие продали душите си в услуга на ГЕРБ антики. Напазаруваха ги на килограм и от време на време ги пускат на терена срещу осигурено „папкане“ на гербаджийската корупционна ясла.
Аз лично нямах никакви съмнение, че тъкмо кадесарският кръг „Монтерей“, който е и политическият баща на проекта Бойко Борисов и ГЕРБ, ще си напазарува от сергията за политически нафталинени антикомунисти, достатъчно лукративен бивш „десебар“, когото да пусне като стръв на политическата арена, за да се опита да разпръсне демократичния вот на софиянци. Защото за тях това е единственият възможен сценарий да задържат фандъковщината в общината, без самата Фандъкова. И докато Лилков изпълняваше подготвителната сценка от този сценарий, как се „колебае“ дали да приеме или не номинация за кмет от „независим инициативен комитет“ бях напълно убедена, че „самоотвержено“ ще се съгласи и то само „в името на градската десница“.
За негово нещастие обаче е достатъчно ясно документирано как вече веднъж е бил използван да играе подобна роля в полза на съхраняване на гербаджийския корупционен модел. Прочетете, моля, скъпи софиянци какви ги е говорил, въртял и сукал Лилков само и само да помогне на Фандъкова да спечели предходните кметски избори през 2019 г. Разликата между предходната му задача и днешната е само в това, че през 2019 г. целта е била да се пренасочи демократичния вот към Фандъкова под ритмите на приспивната мантра „да не допуснем червен кмет на София“, а днес вече целта е да се разпръсне и разбие демократичният вот за Терзиев под ритмите на мантрата „заложете на правилното потекло“.
Но всъщност крайната цел днес през 2023 г. е напълно идентична с тази през 2019 г. Разпиляване, разединение и разбиване на антикорупционния вот, за да спечели корупцията отново. И за да не ви изглеждам голословна ще илюстрирам изводите си с интервюто на Лилков от 12 октомври 2019 г. пред сайта Столица.bg пък ако щете тогава гласувайте за Лилков вместо за Терзиев. Но дълбоко се съмнявам, че някой демократичен софиянец, който наистина желае да спомогне да се сложи край на корупционния модел в столицата би сторил това.
Най-малкото защото демократичните софиянци не са нито малоумни фанатици, нито безпаметни балъци, които лесно се ловят на евтина гербаджийска стръв. Те са образовани, почтени, умни и мислещи хора. И съм уверена, че при всички случаи биха предпочели млад, работлив, талантлив, енергичен и честен мъж, пък бил той и с „неправилно потекло“ пред изпаднала от каруцата застаряваща политическа антика, за която е напълно нравствено приемливо да я употребяват като мюре в лова на антикорупционни гласове, пък бил той и с „правилното потекло“.
Дилемата скъпи ми бунтовни съграждани през 2023 г. изобщо не е „комунизъм – антикомунизъм“, а „корупция-политическа почтеност“. И противостоянието на софиянци днес в София съвсем не е на мача „Левски – ЦСКА“, а е в битката на свободните граждани на София с корупционния гербаджийски октопод.
