БСП обяви, че слага край на практиката да се издигат по места за кметове и общински съветници хора с пари, но със съмнителна репутация. Кандидатите ще минават през ситното сито на партийни изисквания, които тепърва ще се пишат. Столетницата се готви да покаже на местните избори през есента на 2019 г. ново лице, като заложи на старата формула „местни, свестни и известни", но този път залага особено на „свестни".
Социалистите не ги осени внезапен катарзис, а бяха принудени да поемат този курс от скандала с общинския съветник от гражданската квота на БСП в Бургас Бенчо Бенчев, който беше арестуван като помагач на ъндърграунд боса Митьо Очите. Вместо да затъват в спорове дали милионерът Бенчев, който не е социалист, а обикновен забогатял фермер (по собствените му думи), е подкрепял финансово БСП, или отделни хора в нея, за да влезе в общинския съвет, от „Позитано" 20 предпочетоха да заявят, че ще се променят. Което се изразява в това да не допускат за следващия вот през 2019 г. в листите си хора като Бенчев.
Както и да се погледне, това е трудна задача. Даже невъзможна. По места всички партии залагат на фигури като Бенчо Бенчев, защото те осигуряват работни места и съответно носят гласове. И за никого не е тайна, че част от тези фигури са в топли връзки с ъндърграунда, който им осигурява охрана и дискретно справяне с конкурентите. Затова Бенчев, Пенчев или Денчев са като ято. Те влизат в общинския съвет ту от БСП, ту от ДПС, ту от ГЕРБ – в зависимост коя партия има нужда от тяхното влияние. Най-ясно този модел се вижда в ДПС – партията, чийто лидер смело призна за обръчите от фирми, които всеки лидер изгражда около себе си. Там нямат скрупули да издигат за кметове и общински съветници, и депутати хора, които са разследвани от прокуратурата, стига те да са им полезни, и нямат практика да се разграничават от тях. Най-известният им кмет е Ценко Чоков от Галиче, който бе осъден за побои и грабеж. В ГЕРБ са по-свенливи. Когато там се случи скандал с такива хора, веднага се дистанцират от тях.
Та, ако БСП наистина иска да покаже ново лице, трябва да се откаже от досегашната практика да включва като гражданска квота в листите си хора, които прелитат от партия в партия, търгувайки с гласове, и да заложи на лечности, които са се ангажирали с нейната платформа. И така да даде пример на другите да не го правят.
Второ, трябва ясно да поеме отговорност за всеки, когото включва в листите си, а не да се измъква с граждански квоти – още повече че така се профанизира и гражданското. И не на последно място – да покаже воля, че иска да разбие модела на местните феодали, който всички партии у нас ревностно подкрепят. За това могат да помогнат и законодателни промени, като се въведе мандатност за кметовете. Защото, както и да се погледне, дългият престой във властта създава сериозни зависимости и размива политическата отговорност за многомандатниците, които по правило се задържат на постовете си с реверанси към различни партии. И създават около себе си обръчи от фирми, които печелят обществени поръчки.
Новият подход към местната власт изисква и справедливо разпределяне на финансите за общините. Защото какъв е смисълът да се говори за нова политика, ако всяка партия, която е на власт, финансира преимуществено собствените си общини, за да засили там позициите си?
За да е възможна истинска профилактика на местната власт обаче, не е достатъчно само желанието на опозиционната БСП, дори то да е искрено, а и на управляващите партии. Иначе профилактиката ще е частична, да не кажем невъзможна. Едва ли опозицията ще се простреля сама в крака, докато другите си карат постарому, едва ли всички партии ще се договорят да си отрежат опашките. Но пък за да покаже, че е искрена и за да ѝ вярват, БСП може и сама да даде пример. И току виж хората ѝ повярвали и спечелила наистина честно местните избори догодина.
