За пореден път се разисква колко бързо и колко тясно трябва да се обединят държавите от ЕС. Разделението по този многогодишен въпрос за бъдещето на Европа никъде не е по-остро, отколкото сред новоприетите държави на изток. Страните от бившия източен блок преценяват предложенията за по-тясна интеграция в еврозоната, за многофункционална
Европа и за разширено Шенгенско пространство за свободно движение във връзка с това дали новото ръководство в Париж и следващото правителство в Берлин ще ръководят ЕС след Брекзит. Техните възгледи се сблъскват, което не дава на региона възможността да сформира единен фронт срещу Брюксел и подновения френско-германски съюз. И все пак тези страни са все така свързани с по-комплексни усилия за определяне на пътя на ЕС. България, Румъния и Хърватия активно настояват за по-голяма интеграция, включително в Шенген и за евентуално членство в еврозоната.
Полша и Унгария, от друга страна, които вече са в Шенген, се дистанцират от присъединяването към единната валута и страхът от по-голяма интеграция би могъл да даде допълнителни козове на Брюксел. Чешката република е хваната в средата, нейната общественост е скептична, но нейните лидери искат да гарантират, че вратата за бъдеща интеграция остава отворена.
Членът на еврозоната Словакия междувременно няма проблем да позволи на вътрешен клуб от членове да се стреми към по-голяма интеграция, тъй като не вижда никакъв проблем с визията за Европа на различни скорости, лансирана от френския президент Еманюел Макрон. Ето как тези страни се разделят относно бъдещето на Европа. Клуб за интеграция: България, Румъния, Хърватия България, Румъния, и Хърватия имат за цел да се присъединят към Шенген и еврозоната и се тревожат за това, което възприемат като политически усилия за забавяне на по-нататъшната им интеграция в блока.
Макар от членството в еврозоната да ги делят години, и трите държави подчертаха своя ангажимент за окончателното присъединяване към общата валута. През юни финансовият министър на България обяви намерението си да се присъедини към Механизма на обменните курсове (ERM-2) – „чакалнята" за присъединяване, а през септември Хърватия постави 2020 г. като цел за присъединяване към механизма.
Румъния заяви през август, че има за цел да приеме еврото през 2022 г. „Някои държави-членки са били на различна скорост от дълго време", пише в изявление за POLITICO българското външно министерство. „Това, за което настояваме, е, че всички форми на засилено сътрудничество между държавите-членки в различни области имат всеобхватен характер и че онези, които имат желание, но все още не могат да се присъединят, ще получават предприсъединителна помощ".
Тези страни бяха приветствани в изказването на президента на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер миналия месец, в което се настояваше източноевропейците да не бъдат оставени в по-бавната лента. „Ако искаме еврото да се обедини, а не да разделя нашия континент, то тогава то трябва да е нещо повече от валутата на избрана група страни", каза Юнкер. „Еврото трябва да бъде единната валута на Европейския съюз като цяло".
България и Румъния трябва да се присъединят сега към Шенген, и Хърватия, когато бъде готова, добави той. В тези три държави интеграцията в еврозоната е популярна: според проучване на Евробарометър от април 2017 мнозинството от анкетираните в Румъния (64%), Хърватия (52%) и България (50%) подкрепят приемането на еврото. ЕС е популярен и като институция: в Румъния 57% от анкетираните в допитване на Евробарометър от май 2017 посочват, че имат доверие в ЕС, едно от най-високите в блока.
Предложенията на Макрон за задълбочаване на интеграцията в еврозоната пораждат опасения в тези страни, че техните амбиции за по-нататъшна интеграция ще бъдат отложени и че техният достъп до структурните фондове на ЕС ще бъде ограничен в бъдеще. „Бюджетът в еврозоната е логична стъпка в опит да се подобри съчетаването на единната парична политика и националните фискални политики", заяви българското външно министерство.
„Според нас обаче този бюджет трябва да бъде ограничен до области на политиката, които са специфични за еврозоната, без да дублират политиките на Общността, финансирани от бюджета на ЕС", добави то. Скептици: Полша и Унгария Полша и Унгария, които са въвлечени в битки с Брюксел за върховенството на закона и миграционните въпроси, официално се противопоставят на Европа на различни скорости.
През септември полският президент Анджей Дуда предупреди, че ако бъде приложена, многоскоростна Европа „ще доведе в крайна сметка до разпадането на Европейския съюз". В същото време Полша и Унгария не планират да се присъединят към еврозоната в близко бъдеще и гледат скептично на някои усилия за по-голяма интеграция.
„Еврозоната е идея за богатите страни", каза Ришард Чарнецки, член на Европейския парламент от управляващата в Полша партия „Право и справедливост". „Полша все още е една от седемте най-бедни страни в ЕС според БВП на глава от населението. Следователно нямаме намерение да влезем в еврозоната в обозримо бъдеще. " Унгарските власти застъпват подобно мнение.
Докато мнозинството от унгарските гласоподаватели, за разлика от поляците, подкрепят членството в еврозоната, управляващата партия „Фидес", която оказва сериозен контрол върху централната банка, предпочита да запази контрола върху паричната политика. „Присъединяването към еврото е договорно задължение, така че, да, Унгария ще се присъедини", каза Дьорд Шьопфлин, евродепутат от „Фидес". "Трудно е да се определи кога. Икономистите са разделени по този въпрос."
За правителството на унгарския премиер Виктор Орбан ЕС е форум за сътрудничество само по избрани въпроси. "Унгарското правителство е на мнение, че интеграцията може и трябва да се осъществи, когато и където е полезно", каза Шьопфлин, посочвайки въпроси като отбраната и борбата с тероризма. „Но не подкрепя интеграцията заради самата нея. Също така Унгария не е единствена в това, и правителството е неспокойно поради перспектива от нови напускания на ЕС.
" Говорител на унгарското правителство не отговори на въпросите на POLITICO за тази статия. Чехите са по средата Чешките гласоподаватели са много скептични относно интеграцията в ЕС: данните от Евробарометър от пролетта на 2017 показват, че само 29% от чехите подкрепят въвеждането на еврото, а 30% се доверяват на ЕС. Независимо от ниските оценки на еврозоната, правителството в Прага – за разлика от колегите си във Варшава и Будапеща – публично се застъпва за роля в оформянето на бъдещето на еврозоната. „Еврозоната трябва да остане възможно най-всеобхватна, а дебатът за по-нататъшното й задълбочаване трябва да бъде запазен във формат ЕС-27", каза Алеш Хмелар, който е държавен секретар на Чешката република по европейските въпроси.
„Участието на членовете извън еврозоната в дискусиите и пълната прозрачност и откритост на инициативите трябва да бъдат гарантирани", каза той, като добави, че Прага предлага откриването на Еврогрупата за държавите извън еврозоната, например под формата на предоставяне на страни като Чешката република на статут на наблюдател. Чешки политици признават, че въпреки надеждата, че един ден ще се присъединят към еврозоната, вътрешните съображения правят интеграцията далечна възможност.
„Политиците се радват главно на това да извличат ползи от ЕС и да се държат на разстояние от непопулярни елементи", каза Петер Йежек, чешки евродепутат за ANO 2011 (Акция на недоволните граждани – бел. ред.), движението, основано от Андрей Бабиш, който е начело сред кандидатите за премиерския пост на парламентарните избори на 20-21 октомври. Докато Йежек смята, че Чешката република трябва да се закотви на Запад и да се присъедини към еврото, опозицията сред обществеността гледа на тези перспективи като на „слаби".
Бабиш проведе силно евроскептична кампания, която се противопоставя на членството в еврозоната. Но докато Полша, Унгария, Чехия, България, Румъния и Хърватия се борят с това как да реагират на дебатите за бъдещето на ЕС, един от техните съседи далеч не се притеснява от перспективата за Европа на много скорости. Еврозоната „не може да остане в положението, в което е сега, и е ясно, че ако искаме еврото да остане наша валута, ще трябва да задълбочим процесите", каза Петър Суско, говорител на външното министерство на Словакия.
Страната му се присъедини към еврото през 2009 г. „Защо не трябва да позволяваме на тези, които искат, да се движат по-бързо? За Словакия основният принцип е, че всеки трябва да има право да се движи по-бързо, без ограничения.", каза Суско.
