Какво става в държавата, г-н Паргов? Война между институциите ли започва?

- По-скоро не война между институциите, а мерене на мускули между президентската институция и изпълнителната власт в лицето на премиера. Очакванията след изборите да има урегулиране на отношенията между президента Радев и премиера Борисов са мираж. Виждаме ловко разиграване на топката и опит другата страна да се постави в неизгодна ситуация, като това важи в най-голяма степен за отношението на Борисов към Радев. До този момент Радев показва образ на нов политик, макар че липсата на политически опит му струва много. Но по-големият проблем е, че познавайки личността на Борисов, можем да кажем, че той трудно ще се примири някой да бъде по-добър от него в каквото и да било - дали на тенис, дали на карти, дали в политиката.

- Какво е причината за тази конфронтация? ГЕРБ виждат заплаха в лицето на президента Радев, около когото може да се оформи втори център на власт или става дума за чиста ревност?

- Когато говорим за човек с характера на Борисов може да не навлизаме в сложни политологически анализи. Познаваме неговото силно его и желание за доминация. Трудно ще приеме някой друг да определя темпа, да лидира дневния ред на обществото. Радев се опитва да направи точно това, което е нормално за един президент. Малко сме позабравили, защото пет години нямахме истинска президентска институция. Имахме една институция, подчинена на изпълнителната власт. Затова сега виждаме една борба за надмощие, в която Борисов казва на Радев: „Ти може да си президент, баща на нацията, държавен глава, може да си главнокомандващ, но порциите ги разпределям аз и аз карам влака!" Това е. Тази игра ще продължава да загрубява.

- Атаката към Радев обаче не дойде от Борисов, а от Цветан Цветанов, зам.-председателя на ГЕРБ.

- Предложението на Цветанов за анкетна комисия по сделката с изтребителите възниква в следствие на изказването на Радев от Гърция, че не се води борба с корупцията по високите етажи на властта. Цветанов направи опит да затвори темата, защото това очевидно е много слабо място за управляващите и за България като цяло.

- Кой е прав в случая с „Грипен"-ите? От ГЕРБ настояват парламентарна анкетна комисия да провери всичко, свързано със сделките за модернизацията на армията.

- Назад във времето трябва да търсим истината. В рамките на политическа партия ГЕРБ. Те много ловко се опитват да прехвърлят топката на президента. Служебният кабинет пое ангажимента да довърши процедурата, но да не определя кой изтребител да се купи. Шведската фирма „Грипен" е само една от фирмите, които са избрани. Предстои сегашното правителство да вземе решение. Може да се окаже, че американските самолети са по-добри от „Грипен"-ите. Но да не забравяме, че зад тези фирми стои мощната подкрепа на техните държави и правителства.

- Значи от ГЕРБ са прави една парламентарна анкетна комисия да проучи всички обстоятелства и да каже как стоят нещата!

- Анкетната комисия няма да доведе до изясняване на обстоятелствата.

- Защо?

- Защото целта й е друга - да държи президента в шах и да го тормози с оглед това да внимава какво говори. Целта е президентът да бъде „дисциплиниран", да му се затвори устата. Това е характерен номер от арсенала на ГЕРБ. Назад в годините сме виждали как действа този подход в много по-груб вариант - използване на натиск с помощта на специалните служби. Отделно от всичко това е въпросът дали парламентът може да прави анкетна комисия, за да разследва президента. Конституционният съд би трябвало да даде отговор на този въпрос.

- Анкетната комисия няма да разследва президента. А това как се стигнало до едно или друго решение?

- Но тя е насочена срещу президента! Анкетните комисии на парламента могат да контролират изпълнителната власт. Ето затова ние, от БСП, предложихме анкетна комисия, която да провери скандала около НДК. Ние искахме и анкетна комисия, която да провери как министерството на регионалното развитие и строителството под ръководството на Лиляна Павлова се е справяло със строителството на магистрали. Като „Марица" или „Струма".

- И вие от БСП отговорихте на предложението на ГЕРБ за анкетна комисия с предложение за друга анкетна комисия - около скандала в НДК. Така ли е?

- Ситуацията около НДК показа, че Бойко Борисов сам пое отговорност за действията на Мирослав Боршош, за това какво е правил, какво е разписвал, законосъобразно ли е, има ли съмнение за корупция, няма ли. До вчера тази отговорност носеше Лиляна Павлова, а Борисов реши да е снеме от плещите й и да я носи той. Защо? Нека той самият отговори на този въпрос.

- Вътрешна борба в ГЕРБ ли стои зад отнемането на власт от Лиляна Павлова? Тя министър на какво остава - на кетъринга и транспортното обслужване на мероприятията, свързани с председателството?

- Явно тече разместване на пластовете в ГЕРБ. До края на годината можем да станем свидетели на ремонт на кабинета предвид това, че прокуратурата е много активна по отношение наследството на предишни правителства. Включително на „Борисов 1" и „Борисов 2". Можем да станем свидетели на разчистване на вътрешнопартийни сметки в ГЕРБ. Тази борба за надмощие в управляващата партия обаче пречи на държавата, не й помага. Нещо повече. По върховете в управляващата партия витае чувство на безнаказаност, което дразни дори и редовите членове на ГЕРБ. Различните лобита в ГЕРБ се ритат под масата на всяко едно равнище, а това поставя в опасност държавата. И в столичния общински съвет също виждаме такова нещо. Различните лобита се сблъскват по различни теми, например столичния и междуградския транспорт. А те са много апетитни хапки.

- Кой ще надделее в борбата за надмощие? Лиляна Павлова ще оцелее ли като министър?

- Не съм врачка, не мога да кажа. Но Лиляна Павлова е пълнолетна, може да носи отговорност и когато е встъпвала във властта е била наясно, че медалът има две страни - и слава, и печал.

Подводните течения в отношенията Борисов - Цветанов се наблюдават не от вчера, виждаме, че Цветанов изведнъж надделява. Случаят с анкетната комисия за изтребителите изглежда така, сякаш Борисов няма нищо общо. Скандалът около НДК започна също без участието на Борисов. Но после той се намеси. Въпросът е дали Мирослав Боршош е по-важен за Борисов от Лиляна Павлова. И ако е така, защо?

- А в БСП наясно ли сте колко пари са необходими за стопанисването на „Бузлуджа", след като искате паметника?

- В последно време се оформи мнение, включително и в международни среди, в полза на съхраняването на този паметник. Най-хубавото е, че са ангажирани не поколенията, връстници на паметника, а младите поколения, които не са идеологически обременени. Архитекти, културни дейци се събират на кръгли маси, включително и тук в София. Виждаме как и в международен план го оценяват архитекти, експерти, хора, които разбират от този вид изкуство. Това показва, че този паметник има своята стойност. Но най-важното в случая е друго. Съхраняването на паметниците е свързано с паметта на една нация, с респекта към историята. Тази памет може да бъде обект на дискусия, но трябва да се съхрани.

- Паметта обаче е обща, а БСП създава разделение, казвайки - този паметник е наш и ние го искаме за 10 години!

- След като държавата, включително и когато БСП е била на власт, не се е погрижила този паметник да бъде опазен, да бъде реставриран, сега БСП иска да направи нещо за съхраняването му вместо държавата.

- Как ще го направи? Спомням си, че този паметник беше строен с хеликоптери, които носеха бетона. БСП има ли хеликоптери, за да го ремонтира?

- Предвид тези световни оценки, паметникът може да влезе в културно-историческото наследство, което да даде възможност за осигуряване на средства за възстановяването му.

- Явно имате предвид някаква формула. Но не беше ли по-разумно да предложите тази формула на Министерството на културата и на Министерския съвет и да настоявате тя да бъде използвана, отколкото да искате паметника?

- Ще дам пример с паметника „1300 години България" пред НДК в София, който умишлено е оставен да се руши. Общинският съвет взе едно решение, позовавайки се на социологическо проучване. От него не става категорично ясно на чия страна е общественото мнение. Е, общинският съвет на какво основание взе решението за демонтиране на паметника? Акад. Светлин Русев има много ясна позиция. Той е авторитет и, ако не се вслушваме в такива авторитети, значи вече не сме общество, което претендира да бъде демократично и гражданско, което съхранява своята памет чрез паметниците, които наследява от миналото. Независимо дали ни харесва или не даден период. Общината е готова да похарчи един милион за демонтажа на паметника, при положение, че с много по-малко авторът на паметника проф. Валентин Старчев, е готов да го реставрира. Готови сме да дадем един милион, за да рушим, но не и по-малко, за да съхраним! Е, как, когато ние от БСП виждаме тази политика, да продължаваме да правим предложения и да настояваме пред институциите за съхраняване на паметниците от един период, който нарочно беше поставен като разделителна линия, която дели хората на комунисти и антикомунисти, на русофили и русофоби, на американофили и американофоби?! През последните десет години виждам отчетливо как политическа партия ГЕРБ използва това противопоставяне като инструмент за справяне с различни проблеми. И в същото време лидерите на тази партия имат претенциите да бъдат обединители на нацията!

- БСП обаче излезе и с инициатива за възстановяване на войнишките паметници. Къде трябва да бъдат плочите с имената на загиналите в Балканските войни и в Първата световна война от Първи и Шести полк? Те са били на мястото, където сега е паметникът „1300 години България".

- Ние също подкрепихме инициативния комитет да се възстановят тези плочи. Но не в това пространство, а в съседство. Въпросът е следният.

Да, имало ги е там, казармите са разрушени, плочите са премахнати, впоследствие се е появил този паметник. Само че паметникът „1300 години България" е част от цялото пространство около НДК. Това е комплекс. Не приемам аргумента - дайте да разрушим, за да възстановим една справедливост. Докога?! А, ако утре на някой му хрумне да махне пък паметните плочи, за да сложи нещо друго?! С всяко следващо поколение ли ще си играем на справедливост! Нека спрем дотук, паметните плочи имат своето място в архитектурното пространство около НДК. От времето на социализма в НДК не са организирани такива представителни мероприятия, каквото е председателството. НДК е строен с този замисъл - да бъде конгресен център, в който да се организират такива представителни мероприятия. В миналото в НДК са организирани форуми, в които са участвали над 100 държави! Не само около „Знаме на мира". В момента ще бъдем домакин на страните - членки на ЕС.

- Какво означава скандалът около НДК в навечерието на председателството?

- Че няма синхрон, че няма единодействие, координация по отношение на подготовката на председателството. Още чакаме да чуем какви са приоритетите, които ще бъдат изведени в рамките на председателството и тяхната връзка с националните интереси. Правителството изостава. В строителство иначе не изостава, режат се ленти, въпреки че въпросът с качеството е спорен. Това е градежът на ГЕРБ. Казвам го с прискърбие, не със злорадство, защото това е проблем за всички нас.