Нарушенията от българското правителство на международни правни норми е видно от множеството наказателни постановления на международни съдилища срещу Р. България. При това, решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по смисъла на чл. 5 (4) на нашата Конституция се стигат за неразделна част от вътрешното право на страната.

                Международните съдилища не само разрешават отделни казуси (спорове), но и охраняват залегналите в тях принципи и разпоредби както и разширяват тяхното приложно поле.

                Пореден случай на погазване от българското правителство на международни норми е неправомерното и преднамерено екстрадиране в Турция през м. октомври т.г. на 7-те бегълци от режима на президента Ердоган в нарушение на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, който постановява: „Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко, или унизително отношение, или наказание“. По смисъла на тази разпоредба, решението за екстрадиране представлява нарушаване на чл. 3 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи поради последствията, които могат да се очакват в страната където са екстрадирани. А всяко нарушение на международното право е престъпление Едва ли има запознат с политическото положение в Турция, който да не разбира какво може да очаква  екстрадираните от българското правителство по молба на турските власти бегълци!

                Според становището на Международния съд по правата на човека по делото Соуринг срещу Великобритания(1989 г), решението на дадена държава-страна по конвенцията да екстрадира беглец може да породи проблем и следователно да възбуди отговорността на тази държава по силата на Конвенцията в случаите, когато съществуват сериозни основания да се смята, че лицето, ако бъде предадено на държавата – молител, би било застрашено от реална опасност да бъде подложено на изтезания или нечовешко, или унизително отношение, или наказание. Този принцип се потвърждава от решенията и практиката без Съдът непременно да прави заключение за извършено нарушение на Конвенцията, и е прилаган примерно към случаите на екстрадиране – по-специално в решенията Круз Варас срещу Швеция (20 март 1991г.), HLR срещу Франция (23 април 1997), Ал-Адсани срещу Великобритания (21 ноември 2001).

                Трябва да се изтъкне, че премахването на нечовешкото и унизителното отношение е една от главните цели, които си е поставила световната общност с оглед запазване  на човешкото достойнство, изразено в чл.5 на Всеобщата декларация за правата на човека, чл.7 от Пакта за граждански и политически права и други международни инструменти. чието нарушаване  се  счита за престъпление.

                Видно от посочените становища и решенията на ЕСПЧе че, актът на българското правителство за екстрадиране на бегълци, чиито права, живот и човешко достойнство са сериозно заплашени в Р. Турция от ислямския режим на президента Ердоган, може да се счита за престъпление. Българската държава е заплашена не само с големи финансови санкции за преднамерено погазване на международни правни норми, които подлежат на заплащане от всички български граждани. Не по-малко значимо е моралното падение на нашето правителство, ако действията му срещат обществена подкрепа или безразличие към провежданата от него политика на подчинение на страната на имперските османистки стремежи в синтез с ислямските домогвания за подчиняване на целия съвременен свят на повелите на шариатската религиозна доктрина. Новото завладяване на България е първата стратегическа предпоставка в прокламираната от настоящите неоосманистки управници цел.

Милко Бояджиев – Сдружение
”Хелзинкски наблюдател България“ 
03.11.2016

(Милко Бояджиев е роден през 1925 г. в град Велико Търново. Служи в Трудови войски и завършва Икономическия институт. Дълги години работи в сферата на външната търговия. Председател на Сдружение „Хелзинкски наблюдател – България”, създадено през 1990 г. Анализатор и коментатор на сложни юридически и обществено-политически казуси. Автор на повече от 500 статии, обръщения, меморандуми и анализи, посветени на жизнено важни въпроси за българската държава и нация. Печата в „Монитор”, „Земя”, „168 часа”, „Дума”, „Нова Зора” и др.)