Както съм заявявала по много поводи, включително неотдавна по време на 40-та сесия на Комитета за културно наследство, Ерусалим е свещеният град на трите монотеистични религии – юдаизъм, християнство и ислям. Това се казва в изявление на Генералния директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова по повод на приетата вчера от Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО Резолюция за статута на Стария град на Ерусалим, включен в Списъка на ЮНЕСКО на световното културно наследство. „Именно като признание за това изключително разнообразие и за съвместното съществуване на различни култури и религии, той беше включен в Списъка на ЮНЕСКО на световното културно наследство. Наследството на Ерусалим е неделимо и всяка от неговите общности има право на изрично признание на нейните исторически връзки с града. Отричането или заличаването на еврейската, християнската или ислямската традиции подкопават целостта на обекта на световното културно наследство и са насочени срещу причините за включването му в Списъка на ЮНЕСКО на световното културно наследство. Никъде другаде както в Ерусалим еврейското, християнското и мюсюлманското наследство и традиции не са толкова близко свързани и взаимно допълващи се. Тези културни и духовни традиции се основават на текстове и позовавания, известни на всички, които са неделима част от идентичността и историята на народите. В Тората Ерусалим е столицата на цар Давид, където Соломон е издигнал Храма и оставил Свещения кивот. В Библията Ерусалим е градът на Христовото възкресение. В Корана Ерусалим е третото свято място за исляма, където Мохамед пристигнал след нощния си преход от Мека до Ал Акса. В този микрокосмос на духовното разнообразие на човечеството различни народи почитат едни и същи места, понякога назовавани с различни имена. Признанието, използването и зачитането на тези имена е от изключително значение. Джамията Ал Акса/Харам ал Шариф, свещения храм на мюсюлманите, е също Хар Хабаит или Храмовия хълм, чиято Западна стена е най-святото място в юдаизма, на няколко крачки от Божи гроб и Маслиновия хълм, почитани от християните. Изключителната универсална стойност на града и причината за включването му в Списъка на ЮНЕСКО на световното културно наследство се корени в този синтез, който е призив за диалог, е не за конфронтация. Ние носим колективна отговорност за засилване на това културно и религиозно съвместно съжителство, със силата на нашите действия, но и със силата на думите. Тази отговорност е по-силна от всякога, за да преодолеем различията, които вредят на мултирелигиозния характер на Стария град”, заявява Бокова. „Когато тези разделения се привнасят в ЮНЕСКО, организация, посветена на диалога и мира, те ни лишават от възможността да осъществяваме нашата мисия. Отговорността на ЮНЕСКО е да насърчава този дух на толерантност и на уважение към историята и това е моята първа и най-важна постоянна мисия като Генерален директор, заедно с всички държави членки. Аз съм твърдо решена да отстоявам тази мисия при всички обстоятелства, защото тя е смисълът на нашето съществуване - да напомняме, че сме едно човечество и че толерантността е единственият ни път напред”, подчертава Бокова.