Ако изборите за Народно събрание бяха днес, за ГЕРБ биха гласували – 24,3%, за БСП – 13,2%, ДПС – 5,7%, РБ – 5,5%, ПФ, НФСБ и ВМРО – 4,5%, АБВ – 2,6%, Атака – 2,5%, и за друга политическа сила – 6,4%. Рейтингът на здравния министър Петър Москов пада с 5%, а на социалния Ивайло Калфин расте със 7 на сто. Спадът в одобрението към Москов идва от отдръпването на избирателите на ГЕРБ.

Това показват резултатите от национално представително проучване на „Екзакта Рисърч Груп". Изследването е проведено в цялата страна между 17 и 25 март 2016 г. По домовете им са интервюирани 1000 пълнолетни лица, подбрани чрез двустепенна гнездова извадка. Обхванати са 125 гнезда в 89 населени места на страната. Изследването се провежда в рамките на собствена изследователска програма на Exacta Research Group.

Разлика от 11 на сто дели ГЕРБ от БСП

Разликата между ГЕРБ и БСП е около 11 на сто, ДПС и РБ са с изравнени сили за третото място, а АБВ и „Атака" изглежда, че по-скоро биха присъствали в парламента- ако изборите бяха днес. И през март ГЕРБ запазва електоралната си тежест и остава първа политическа сила с 24% от гласовете на българските избиратели. Електоратът на ГЕРБ има устойчив социално-демографски профил. Две трети от избирателите на ГЕРБ твърдят, че партията им разширява политическото си влияние. Повечето от избирателите на други партии не виждат промяна в политическото влияние на ГЕРБ, а социалистите твърдят, че влиянието на ГЕРБ се свива.

Миков vs Нинова

Два месеца преди конгреса на БСП има лека мобилизация на електората на тази партия, който възлиза на 13%. Една трета от социалистите са на мнение, че БСП разширява влиянието, а две трети не споделят подобна оценка. В същото време Миколеко се свива подкрепата за лидера на БСП Михаил Миков. През март той е одобряван от 15% от българите, с 2% по-малко от февруари. Сочената в медиите като основен опонент на Миков Корнелия Нинова стои по-добре от него извън БСП. Тя е одобрявана от 21% от българите. Нинова е по-добре приемана от Михаил Миков сред трудово-активните българи, сред високообразованите респонденти и сред жителите на столицата и на градовете-областни центрове. Двамата имат съизмерима подкрепа сред левия електорат. Добри оценки за всеки един от тях дават по около две трети от социалистите.

Прокуратурата и съдът отново на дъното

През март армията и полицията са одобрявани от по 34% от българите. Негативните оценки за работата и на двете институции остават по-високи дялове от позитивните. През този месец недоверието към армията се редуцира със 7%, а към полицията – с 3%.

Съдът и прокуратурата продължават да бъдат институциите на дъното на класацията по обществено доверие (одобрявани са от по 10% от българите). Негативно мнение за работата на съда изказват 70%, а за прокуратурата – 69%.Парламентът е одобряван от 15% от пълнолетните българи, което е с 2% повече в сравнение с февруари 2016 г. Недоверието обаче продължава да бъда много високо. 71% от българите критикуват работата на парламента, в това число и над половината от избирателите на ГЕРБ. Най-силни са критиките в електората на БСП и на „Атака".Оказва се, че институцията с най-висок рейтинг е Българската православна църква. При нея одобрението е по-високо от неодобрението (46% : 21%). 46 на сто от българите одобряват както БПЦ, така и патриарх Неофит.

Църквата и патриархът са най-харесвани от жените, хората на възраст над 60 години, бедните и жителите на малките градове", сочат данните.Традиционно армия и БПЦ се конкурират за най-малрко нехаресвани институции. В това изследване на „Екзакта" БПЦ излиза фаворит, макар и без съвсем ясни основания.

30 на сто доверие към кабинета

През март правителството е одобрявано от 30% от българите, което е с 2% повече от февруари, а министър-председателят Бойко Борисов – от 44%. Сред одобряващите работата на премиера се срещат по-често хора на възраст под 60 години. Одобрението към работата на Борисов е по-висок дял от неодобрението сред избирателите на ГЕРБ и на РБ. Председателят на парламента Цецка Цачева има одобрение от 27 на сто.Президентът Росен Плевнелиев е харесван от 31% от българите, а неодобрението му възлиза на 51%. Делът на добрите оценки за Плевнелиев остава без промяна за последния месец, а неодобрението към него намалява с 4%. Над средното е неодобрението към работата му сред избирателите на БСП, на „Атака" и на АБВ, сочат данните на „Екзакта".Цветан Цветанов е най-одобряваният лидер на парламентарна група с рейтинг от 25%, а непосредствено след него се нарежда лидерът на НФСБ Валери Симеонов с 24% одобрение. За последния месец с 3% намалява неодобрението към Цветан Цветанов, а неодобрението към Валери Симеонов нараства с 3%.В сравнение с февруари с 4% нараства обществената подкрепа за омбудсмана, отчитат от „Екзакта". Мая Манолова е одобрявана от 31% от българите, а не е харесвана от 44%.

Калфин със 7% ръст, Москов губи 5%

Лиляна Павлова остава най-одобряваният министър през месец март с рейтинг от 42,4%. Непосредствено след нея е Ивайло Калфин, одобряван от 41,5%. Социалният министър качва най-много одобрение за изминалия месец – 7%. Калфин е одобряван както от леви, така и от десни избиратели. Следват Томислав Дончев с 37,2% одобрение, Вежди Рашидов (35,8%), Красен Кралев (31,3%) и Петър Москов с 27,2%. Подкрепата за здравния министър се свива с 5% през последния месец основно заради отдръпването на избирателите на ГЕРБ. Томислав Дончев и Красен Кралев също като Лиляна Павлова и Ивайло Калфин имат позитивен рейтинг (одобрението към работата им е по-висок дял от неодобрението).Министри, които качват подкрепа за работата си през изминалия месец са още Десислава Танева, Ивелина Василева и Даниел Митов.И през март няма значими промени в подредбата на най-одобряваните български политици.