Барак Обама се готви да остави следа в историята, като стане първият президент на САЩ, посетил Куба от почти един век. Той също така се надява с тази визита да промени имиджа на САЩ в Латинска Америка.

Когато пристигне в Хавана на 20 март, Обама ще свали символичната бариера, издигната през Студената война насред Флоридския проток между най-голямата световна сила и комунистическия остров.

Посещението му обаче ще бъде и кулминацията на започнали
през 2009 г. усилия за подобряване на отношенията с регион,
където остава жив споменът за американски енергични намеси и
подкрепа за авторитарни режими.

Едва три месеца след встъпването си в длъжност новият
президент на САЩ увери на среща на върха на двете Америки в
Тринидад, че положението се е променило. Новият подход беше да
се предложи по-равностойно партньорство и да бъдат лишени
популистките лидери от аргументи за антиамериканската им
реторика.

“Опитахме се да направим така, че политиката на САЩ вече да
не е аргумент за подобен тип изявления”, обясни близкият
съветник на Обама Бен Роудс.
За екипа на Обама управлението на Джордж Уокър Буш и
по-специално нахлуването в Ирак са съживили старите клишета за
“империализма на янките”.

“Агресивната външна политика и конфронтацията с (президента
на Венецуела Уго) Чавес” допринесоха за подхранването на същия
тип изказвания, подчерта Бен Роудс.

При управлението на Обама тонът се промени.
Той се ръкува с Чавес, срещна се с президента на Никарагуа
Даниел Ортега, посети в Салвадор гроба на герой от гражданската
война, убит от ескадроните на смъртта, а в Чили говори за
“грешки” по адрес на преврата, с който диктаторът Аугусто
Пиночет дойде на власт.

Тази нова политика обаче бързо бе поставена на изпитание,
когато в Хондурас левият президент Мануел Селая бе свален с
преврат.

“В деня, когато това се случи, бях с президента в Овалния
кабинет. Той ясно заяви, че това е недопустимо”, спомня си
Даниел Рестрепо, който шест години е бил съветник на Обама за
Южна Америка.

След това обаче американският президент решава да изчака
резултата от нови избори вместо да върне на власт Селая,
предизвиквайки възмущението на Бразилия и други страни от
региона.

Според Майкъл Шифър, президент на мозъчния тръст
Междуамерикански диалог, “това засили усещането на някои хора,
че нищо не се е променило наистина, че САЩ продължават да са
прекалено сговорчиви с авторите на държавни преврати”.

Следват други кризи, който спъват стратегията на Белия дом,
на първо място разкритията, че американската разузнавателна
агенция АНС (Агенция за национална сигурност) е шпионирала
бразилската президентка Дилма Русеф.

В същото време обаче Бен Роудс тайно се е срещал с кубински
официални представители в Канада за преговори, които довеждат до
възстановяването на дипломатическите отношения между двете
страни.

“За да променим динамиката (с региона), най-важният жест,
който можехме да направим, беше да променим политиката си към
Куба”, разказва той.

Тази протегната ръка идва и в значително по-благоприятен
регионален контекст. Редица силно критични към Вашингтон
правителства напуснаха властта или изпитват трудности - в
Аржентина, Боливия, Еквадор и Венецуела.

“Антиамериканизмът в Латинска Америка вече не получава
същата подкрепа. Това затруднява някои управници да продължават
същата песен, на която са разчитали в миналото”, смята Бен
Роудс.

В Колумбия мирът между властта и бунтовниците изглежда
близко, което би трябвало да позволи на Вашингтон да обърне
страницата на спорната си военна помощ.

Отношенията с Аржентина изглежда навлизат в нов етап, който
се очертава много по-спокоен. След Хавана Обама ще посети Буенос
Айрес, където новото правителство сключи историческо
споразумение за уреждане на спора за държавния дълг, което ще
позволи на страната да се завърне на капиталовите пазари.

За Обама основното препятствие пред подобряването на имиджа
на САЩ в Латинска Америка в крайна сметка може да се окаже в
собствената му страна.

Редица негови републикански опоненти бурно осъждат
сближаването с Куба и настояват за смяна на режима или за
значителен напредък в областта на човешките права.

Тонът на предизборната кампания и изказванията на Доналд
Тръмп против латиносите също тревожат американската изпълнителна
власт, която се опасява, че това може за пореден път да
подхрани изказванията за американската арогантност в региона.

БТА