През изминалата година свободата в България намаля. Последните избори потвърдиха бедността на обществото. Политиката и икономическите интереси в България трябва да се разделят една от друга. Това заяви в интервю за БГНЕС Даниел Кадик, директор на проект Югоизточна Европа на Фондация за свободата „Фридрих Науман" . БГНЕС: Вече сме в края на 2015 г. смятате ли, че свободата в България намаля през отиващата си година? Даниел Кадик: Ако погледнем различните индикаторите трябва да отбележим, че свободата е станала по-малко през тази година. По света има достатъчно институти, които се опитват да измерят свободата и, ако проследим свободата на медиите, правовата държава и инвестиционния климат, трябва да отбележим, че всъщност свободата е станала по-малко в България. И, ако разгледаме усещането за свобода и възприемането за свобода, много българи биха казали - да, наистина, станала е по-малко. И ако вземем статистиките, интервютата относно перцепцията за корупция или индекса на щастието и дори общото ниво на удовлетвореност на българите, всички тези аспекти разкриват части на свободата, както и от друга страна възможностите за развитие и израстване, дори там има спад. Смятам, че българите в последно време се оставиха да им вземат голяма част от свободата. Усещането за свобода е намаляло и това ми прави впечатление от личните ми разговори с тях, от които забелязвам, че много от тях носят усещането за липса на перспективи и за неудовлетвореност, както и намалелите шансове за развитие в бъдещето, да, всичко това означава по-малко свобода. БГНЕС: Кои реформи са най-належащи, за да си върнем поне нивото на свободата, което имахме преди време? Даниел Кадик: Това са два вида реформи. На първо място са реформите в държавата, която трябва да обхване съдебната система, антикорупционните мерки, реформа, която разделя политиката от икономиката и по-конкретно икономическите интереси в страната. Реформа, при която политиката и икономическите интереси в България се разделят една от друга. Политическите интереси в икономиката, както и икономическите интереси в политиката трябва да се намалят. Това става само чрез вече споменатите реформи в съдебната система. На следващо място е реформата в администрацията, както и в съзнанието на администрацията, че не гражданите са в услуга на държавата, а държавата трябва да служи на гражданите. На следващо място е усещането на гражданите като такива и осъзнаването им като такива. Видяхме протестите срещу първото правителство на г-н Борисов, след това тези срещу г-н Орешарски. Тези хора, които бяха на масовите протести, трябва отново да имат претенции към държавата тя да им служи, а не обратното. Те трябва пак да изискват правото, което заслужават и да кажат така не може да продължава, ние не може да приемем това. Затова е нужно чувство за отговорност, отговорност и отчетност, голяма доза смелост и черти на характера, за да могат тези сили да противодействат и да не допуснат организации като „Атака" да извличат печалби от настоящия момент. Имаме нужда от реформа в самата държава и реформа в гражданството. Това, което в Германия определяме като участие на гражданите в държавните процеси! БГНЕС: Българите сякаш са уморени от протести и разочаровани от техните резултати, докато в Румъния наблюдаваме обратното, там като че ли гражданското общество успя да извоюва победи? Даниел Кадик: Абсолютно същото биха могли да твърдят и румънците, защото те са живели в свобода също толкова, колкото и българите. Погледнете и останалите страни в Източна Европа, които от 25 години се борят за своята свобода, те също не са се уморили. Противоположно на мнението на много българи аз имам вярва и доверие в тях. Ако нямах доверие на българите нямаше да съм тук в момента. От време на време тук в България има нужда някой да излезе и да каже - вие може да се справите, може да успеете. И някой да каже - ние сме с вас, ние ви подкрепяме. Това прави фондацията, за която работя. БГНЕС: Заплашени ли са устоите на българската демокрация след последните избори и хаос, който наблюдавахме? Даниел Кадик: Ако вземете за мярка за измерване последните избори, те са си съвсем обичайни избори в България. Единственото, което бе повече тази година, бяха невалидните гласове. Ако погледнем назад във времето колко гласове са закупени, колко средства е вложила администрацията в тях, и колко хора са гласували от името на други хора, или автобусите с избиратели, които пътуват от едно място на друго, може би, единствената разлика е цената на отделния глас. Има интересни проучвания колко струва един глас в България и колко струва в Киргизстан, където преди съм работил за Фондацията. В България, ако говорим за пазарна икономика, то в това отношение купуването на гласове следва пазарния принцип, защото тук цената се повиши. Ако говорим сериозно по темата, тези избори бяха потвърждение за бедността в обществото. Ако погледнем изборите в България, не става дума за свободната воля на обществото, която решава, а затова кой какви договорки и обещания дава и кой колко електорат може да мобилизира. В крайна сметка въпросът е, че ако повече от половината от населението не отива да гласува и тези, които отиват да гласуват, дали наистина се чувстват представени от тези, които са избрани, можем ли да говорим за демокрация?! Или възниква въпросът тогава не са ли разклатени устоите на демокрацията? Ако се върна към основната ми теза, която следвам, че България има нужда от реформа в държавността и в гражданството. БГНЕС: Какво може да очакваме от следващата година? Даниел Кадик: Това зависи изключително и само от това как и колко българските граждани са мотивирани. Ако погледнем 2015 г. като година на провалените обещания и пропуснатите шансове, много би ми се искало 2016 г. да е година на възможностите. Това изисква активно гражданско общество, активни отделни граждани, придружавани от приятелите от ЕС, които повече не допускат случващото се в съдебната система, икономиката, ширещия се непотизъм и корупцията. Надявам се българите през 2016 г. ще се отнесат сериозно, защото българите заслужават една по-добра България. България заслужава по-добра политика, но за това имаме нужда от по-добри политици. Аз и фондацията, за която работя ще продължим да сме тук, за да подкрепяме процесите на засилена роля на гражданското общество. Както при представянето на „Черната книга за разхищението на държавни средства" ще показваме средства и пътища как гражданите могат да противодействат. /БГНЕС