С гласуването на законопроекта на първия пакет от
мерки за икономии и реформи в края на миналата седмица, гръцкото
правителство на СИРИЗА официално премина Рубикона и гледа…с
неувереност на бъдещето. Проектът бе приет със 154 гласа “за”,
докато 144 депутати гласуваха “против”, а шестима отсъстваха.
Поетата от кабинета политическа отговорност за
прилагане на жестоките съкращения и промени, а на второ място и
реформи, поставя премиера Алексис Ципрас в позиция, която
напомня много на онази на неговите предшественици и която
застрашава и него с политическо изхабяване, сполетяло Георгиос
Папандреу и Андонис Самарас.
Някои детайли обаче предстоят да бъдат формулирани.
Сред тях са тези, свързани с въпроса кои социални групи ще
пострадат най-много от тези мерки, как те ще изразят
недоволството си и какъв в крайна сметка ще бъде общественият и
политически декор, който ще моделира новото споразумение с
кредиторите.
С гласувания първи пакет от мерки, правителството е
изправено пред една нова реалност, която окончателно го откъсва
от ангажиментите, с които то спечели изборите в началото на
януари, и която става все по-трудно управляема.
Мерките, които вече започнаха да се прилагат, и
които ще последват, са една взировоопасна смес, за
преодоляването на която думите вече няма да стигат в следващите
месеци, както впрочем признават високопоставени правителствени
източници.
Кои са “бомбите” за кабинета?
Данъчната агресия, която вече е в ход, много скоро
ще постави голям брой граждани извън предела на техните
възможности. Тя ще засегне най-вече онези, които с труд и с мъка
са успели до днес да издържат на политиките на рестрикции,
продиктувани от договореностите с кредиторите.
Характерен пример за това е налагането на ДДС в
размер на 23 процента в частното образование. Прилагането на
тази мярка временно бе спряно, но е ясно, че еквивалентна такава
на нейно място няма да има, и че по един или друг начин хиляди
домакинства ще изпаднат в безизходица.
В същото време очертаващата се рецесия, до която ще
се стигне в резултат на атаките срещу бизнеса и отсъствието на
всякаква инвестиционна активност, е твърде вероятно, че ще
изостри проблема с безработицата, увековечавайки омагьосания
кръг от последните години.
Най-мощната бомба в ръцете на правителството е
предварително обявената промяна в пенсионно-осигурителната
система.
Най-голямата тревога, която експерти от пазара и
запознати с осигурителния проблем, споделят е, че решението,
което се очертава за сетен път няма да има дългосрочен характер,
а цели най-вече да икономиса 1,8 млрд. евро, колкото предвижда
новото кредитно споразумение.
В същото време рекапитализацията на банките е
най-острият и критичен въпрос, който стои пред правителството.
Става дума за процес, който ще предопредели функционирането и
оцеляването на гръцката иковомика и който според всички
индикации все още е мъгляв.
Проблемът с рекапитализацията на банките за
правителството е по-сложен, отколкото се представя, и изглежда,
че по отношение на корпоративните “лоши” кредити има опасност от
усложнения.
В момента икономическият екип на кабинета дава
единственото уверение, че няма да се конфискува основното жилище
на частни лица, взели необслужвани от тях кредити.
Колкото до необслужваните корпоративни заеми,
правителството търси формула активите на задлъжнелите фирми да
бъдат продадени на фондове, което не се изключва засега като
вариант, или да се създаде фонд, който да оперира с тях /това
решение обаче не се одобрява от кредиторите/.
БТА