Опитът ми показва, че демократичните институции и демократичните закони са важни, но трябва да имаме и демократична култура, култура на населението. На обществото беше наложен дълбоко погрешен морал по време на комунизма, а така също и през последните 25 години, когато като единствена цел се очерта забогатяването, независимо по какъв начин, колкото се може по-бързо, заемането на позиции и печеленето на пари. Това заяви специално за БГНЕС Емил Константинеску, президент на Румъния /1996-2000 г./ Информационна агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто. БГНЕС: Г-н Президент, най-напред искам да Ви благодаря, че се съгласихте да дадете това интервю за агенция БГНЕС. Бих искал да поговорим, предвид информацията с която разполагате, за различията между България и Румъния, които се наблюдават в момента, най-вече в правосъдната система. Емил Константинеску: Не бих могъл да посоча разликите, защото не познавам толкова добре ситуацията в България. Онова, което мога да направя, е да опиша ситуацията в Румъния, по отношение на онова, което наричаме правова държава, върховенство на закона. Това е дълга история. Изминаха вече 26 години след падането на комунизма. Когато говорим за правова държава и върховенство на закона, идеи насърчавани от Запада, със сигурност няма да разберем същността, ако не разглеждаме правовата държава заедно с демокрацията. Защото всички диктатори също искат да се спазва закона. И Чаушеску, и Живков декларираха, че желаеха правови държави и спазване на законите. Тоест да се спазват техните закони, на тоталитарната система, която нямаше нищо общо в същността си с демокрацията. От друга страна, падането на комунизма и процесът на преход към демокрация дадоха възможност на бивши политици и полицаи, на комунистическата номенклатура да се превърнат в новите капиталисти. В това отношение в Румъния се наблюдават няколко много ясни етапи. Първият от тях от 1990 до 1996 г, когато аз бях избран за президент, беше период, маркиран с отсъствие на законност. Тогава бяха отменени редица закони, тъй като бяха комунистически, а в същото време други закони не бяха гласувани, и независимо, че бяха посочени в Конституцията, гласуването на тези закони беше забавено, тъй като този юридически хаос даде възможност да се формира новата олигархия. Така че Румъния след 1990 до края на 1996 – 1997 вървеше точно по пътя на Русия след разпадането на Съветския съюз. Парите бяха разпределени между политици, полицаи, тайни служби и тези хора бяха оформени като представители пред западните общества. Така те станаха новите първенци. Най-тежките последици настъпиха в банковия сектор. Най-голямата държавна банка, наричаше се Банкорекс [Bancorex – основана през 1968 като Румънска външнотърговска банка; обявена в несъстоятелност през 1999 г. – бел. ред.], беше раздала необслужвани кредити на всички политически лидери от средите на номенклатурата и на висши служители от Вътрешното министерство, за да ги купи. Когато бях избран за президент получих информация, че мнозинството от работещите във Вътрешното министерство, в прокуратурата и съдебната система бяха получили от тези преференциални кредити, отпускани от Банкорекс, а самата банка беше натрупала два милиарда загуба. Това беше най-тежката ситуация, с която се сблъсках през 1997 г.