Германия се наложи в заключенията на Еврогрупата за Гърция. Те поставят правителството на Алексис Ципрас пред избор - или да разпродаде държавата под ръководството на външен брокер и да зачеркне всичките си предизборни обещания, или да извади заедно с тях Гърция от общата валута и да преговаря по дълга ѝ като страна от Третия свят. Тази алтернатива не е окончателна. Тя е все още проект, предложен от финансовите министри от Еврозоната на техните държавни и правителствени ръководители. Те трябва да вземат решение по него на една от най-трудните и драматични срещи на върха в историята на ЕС, която започна преди малко в Брюксел.

"Ако не може да бъде постигнато никакво споразумение, на Гърция трябва да бъдат предложени бързи преговори за временно излизане от Еврозоната с възможно преструктуриране на дълга", е последното изречение на четиристраничния документ.

Ако правителството на Алексис Ципрас иска да избегне това, то трябва до идната сряда:

-да опрости системата на ДДС и да разшири данъчната основа, така че да увеличи приходите;

-да намали разходите за пенсии като първа стъпка към цялостното преустройство на пенсионната система;

-да приеме нов гражданско-процесуален кодекс, който да опрости процедурите, най-вече тези за насъстоятелност;

-да направи статистиката политически независима;

-да приеме закони за пълно прилагане на фискалния пакт (автоматични спирачки на публичния дефицит и дълга);

-да въведе европейската директива да оздравяване на (разбирай закриване или сливане) на декапитализирани банки.

Всичко това са условия само да започнат преговори по нов меморандум за помощна програма от спасителния фонд на Еврозоната.

В заключенията се посочва, че за да бъде тя приемлива за 18-те останали държави от еврото, мерките за икономии в нея трябва да бъдат "сериозно засилени" в сравнение с тези, по които Гърция преговаряше досега заради "силно влошената икономическа и фискална позиция на страната през последната година".

Тази програма трябва да включва либерализация на продуктовия и на трудовия пазар, увеличаване на конкуренцията чрез промяна на правилата за неделната търговия, за сезонните намаления, собствеността на аптеките, колективното трудово договаряне и колективните уволнения, приватизация на електропреносната мрежа, "решителни мерки" по отношение на лошите кредити в банковата система и ликвидиране на възможностите за политическа намеса в надзора и управлението ѝ.

Освен всичко това от Атина се иска:

- "да разработи значително увеличена приватизационна програма с подобрено управление (гръцките власти да поканят независимо тяло да оценява цените на продаваните активи" или

-"ценни гръцки активи на стойност 50 милиарда евро да бъдат приведени в съществуваш външен и независим фонд като Институцията за растежа в Люксембург, за да бъдат приватизирани с течение на времето и да намалят дълга".

В очевиден опит това предложение да стане по-приемливо към него е прибавено: "Такъв фонд да бъде управляван от гръцките власти под надзора на съответните европейски институции".

Петдесет милиарда евро са 28 на сто от гръцкия и 119 процента от българския брутен вътрешен продукт за миналата година.

Финансирането на следваща помощна програма за Гърция от Европейския механизъм за стабилност ще струва между 82 милиарда и 86 милиарда евро.От тях 12 милиарда евро от тях са за неотложните финансови нужди на страната - плащания на вноски по дълга ѝ: 7 милиарда евро този месец и 5 милиарда евро през август. Между 10 милиарда и 25 милиарда евро ще са необходими за рекапитализация на гръцките банки.

"Има сериозни безпокойства за устойчивостта на гръцкия дълг. Това се дължи на разхлабването на политиките през последните 12 месеца", пише в заключенията.

Те допускат удължаване на гратисния период (сега десет години) и разсрочване на плащанията.Те обаче са възможни при условие, че Гърция прилага напълно всички договорени мерки и едва след положителен доклад от прегледа на първия етап от програмата.

"Еврогрупата подчертава, че номинални подстрижки на дълга не могат да бъдат предприемани", се казва в заключенията.

Очаква се те да предизвикат остра дискусия между държавните и правителствените ръководители. Още преди началото ѝ френският президент Франсоа Оланд обяви, че отхвърля идеята за временен Grexit. Германската канцлерка Ангела Меркел обаче заяви, че няма да приеме споразумение "на всяка цена".

При липса на съгласие може да се окаже, че в понеделник Европейската централна банка няма повече основание да оказва ликвидна подкрепа на гръците банки, без която страната може да тръгне към хаотичен фолит и замяна на еврото с друго платежно средство.