Хоризонтът на този парламент ще бъде изкуствено удължен - заради страха на Бойко Борисов от незабавни избори. Борисов не е готов за избори веднага. Затова в момента той е най-големият поддръжник на Орешарски. Борисов иска да има служебно правителство на ГЕРБ, което да организира изборите и след това да реализира сделката с ДПС за управление по-нататък. Причината всички политически сили да се дръпнат изведнъж от идеята за задължителния вот е ДПС и договорките, които вървят под масата с тях.
Не виждам никакъв проблем да се случат предлаганите от коалицията „ББЦ – ВМРО – ЗНС - „Гергьовден" промени в Изборния кодекс, при положение, че и БСП, и ГЕРБ обявиха, че приемат тези идеи. Провеждането на референдум по изборни въпроси, без да има задължително гласуване би било престъпление към демокрацията. Ние сме против избори 2 в 1 (парламентарен вот и референдум за задължителното гласуване).
Така наречените големи партии бързо разбраха, че задължителното гласуване ще роди нова политическа сила и спешно го преосмисляха. Идеята за бързи и ефективни промени в Избирателния кодекс беше заменена с идеята за референдум, но какъв референдум? Такъв, в който ще участват пак 20% от гласоподавателите ли? Не е ли най-добре и референдумът, както и изборите да се проведат при задължително гласуване и тогава да видим какъв ще е резултатът. Нима можем да решим съдбата на избирателната система с участието на 20% от народа? Не е ли по-добре тогава тя да се решава в Народното събрание?
Хората като че ли не мислят и не гласуват. Ако имаш задължение да отидеш и гласуваш, ще трябва и да помислиш. С въвеждането на задължителното гласуване ще се решат проблемите с представителността на българската демокрация и контролирания вот. В противен случай рискуваме да се плъзнем още по-надолу до нива на участие, при които дори да ползваме средствата на пряката демокрация, те ще работят в един ограничен кръг. Така пътят до дирижираната демокрация ще бъде много къс и ние вече усещаме ефекта от нея.
Задължението да гласуваме е и власт, с която може да помогнем на самите себе си да излезем от кризата на доверието, да изберем онези, които могат да ни представляват. Те не са в днешния парламент, но това тревожи само тях, защото обществото вече показа, че има алтернативи.