Казусът с Момчил Неков, който взе, че влезе в Европарламента с преференциален вот, стигна до щастлива развръзка. Неков обяви тържествено, че става евродепутат, което предизвика буря от възторг и шок на Позитано 20. Групата на феновете му, които силно желаят оставката на Станишев, го провидяха като знаме на промяната, пръст на съдбата и нищо чудно да го кандидатират и за председател на БСП. Точно като в народната приказка, в която момчето от народа станало цар, защото орелът кацнал на рамото му.
Бранителите на статуквото на Позитано 20 пък избраха ролята на строга учителка с наченки на деменция. От няколко дни хокат Неков и му предлагат разни безумни постове, като упорито забравят, че те сами сътвориха този цирк, който днес играят. Каквото и да си говорят в централата, факт е, че номер 15 е плод на законодателните усилия на светлите им умове. Момчил войвода е „Made in БСП“.
На упреците, че Неков е влязъл в ЕП през парадния вход не благодарение на личните си качества, а на технически гаф, можем само да попитаме: А кой написа Изборния кодекс? Кой въведе преференцията? Не е ли Мая Манолова, която обяснява сега, че бабите са се объркали, зачертавайки два пъти номер 15.
Да не говорим, че не злите сили от АБВ, а лично областните председатели на партията проведоха инструктажа как да се гласува, а указанията са били: зачертавайте всичко с номер 15 за по-сигурно.
На още по-нелепият аргумент, че Неков не трябва да става евродепутат, защото е непознато лице на партията, можем само да кажем: Господа и госпожи, вие колко дълго време помните?
През късната есен на 2001 година, когато Първанов провеждаше президентската си кампания, във всяко читалище в провинцията обясняваше кой е младият Станишев. И зовеше актива в прашасалите салони: Запомнете това име!
Всъщност, истината е, че Неков не го пробута никой, освен мъдрото ръководство на БСП. Той проби статуквото, благодарение на смелите законодателни инициативи на хората, които днес го критикуват. И вместо да се излагат на телевизионния екран, днешните ръководители трябва да се радват. Може пък Неков да е решението и спасението на БСП.
Ако се погледне в списъците с избирателите през годините, се вижда как партията умира заедно с верния си електорат, на който не му пречат лупингите на ръководството и дясната политика на уж лявата партия. Ясно е, че ако не обърне лицето си към нови избиратели, не я чакат щастливи времена. Освен, ако щастливци с номер 15 не превземат ръководството на БСП и не привлекат нови последователи с лява политика и с принципите на справедливост, достойнство и солидарност, които тежат, защото се спазват.