Влизаме в период на дългосрочна политическа криза. При това ниво на активност очаквахме друго разположение на силите, което не се случи. От гледна точка на социологията, това е бойкот на голяма част от левите избиратели. Той донякъде е типичен за цялата европейска левица, но в България беше в много голям размер и в по-тежка форма. По наши данни, около 40% от твърдото ядро на БСП не излезе да гласува.

От там идва едната изненада – ниският резултат на БСП и голямата дистанция, която набра като преднина партия ГЕРБ. Избирателната активност също не е висока; не сме очаквали по-висока активност.

По-сложно е да се прогнозира дали тези резултати ще доведат до предсрочни парламентарни избори, защото това не зависи от резултата от европейските избори. Зависи от отношението на парламентарно представените политически сили към правителството. Посланията, които чух да се отправят от лидерите на управляващата коалиция, като че ли по-скоро не засвидетелства в посока, че те търсят развръзка чрез предсрочни избори. Трябва да се следят две неща: първото е, дали ще има някаква много мощна нова вълна на обществен натиск за предсрочни избори, предвид на това, че най-голямата партия е в опозиция. Има и една партия, която е извън парламента, която също има впечатляващ резултат, макар и очакван. Тези фактори могат да засилят обществения натиск, и да избухне вълна в мащаба, а може би и по-силна от тази, която познаваме от миналото лято. Ако това не се случи, правителството ще продължи да работи по някакъв начин, в тази проблемна ситуация в парламента и тези игри с кворуми и прочие, които стават всеки ден, биха поставили под риск стабилността на институциите. Предсрочните избори са някакво решение, но решение, което няма да доведе до развръзка, или до изход от политическата криза.

Агенция "Фокус"