Ако европейските избори се провеждат днес, БСП ще получи 20,5%, а ГЕРБ - 19,3%. Това показва проучване на Института за модерна политика.
Проучването регистрира и повишаване на мобилизацията на избирателите на ДПС, която започва да се доближава до традиционните за партията нива на подкрепа - 7.0 %.
Своите сериозни шансове да получат представителство в Европейския парламент към днешна дата имат също коалицията "България без цензура-ВМРО-ЗНД-Гергьовден" - 7.5 %, "Атака" - 4.5 % и АБВ - 3.5 %. Избирателната активност ще окаже най-пряко отражение върху резултатите на тези формации.
От посочените три политически субекта твърдо електорално ядро има "Атака". В последните проучвания на ИМП "Атака" бележи определен ръст, който към момента сочи потенциал за спечелване на евродепутатски мандат.
От данните за останалите участници в предизборната надпревара е видно, че на този етап под бариерата от 5,88 % биха останали Реформаторският блок - 2.5 % и НФСБ - 1.4 %.
Подкрепа под 1 процент се регистрира за Зелената партия на Александър Каракачанов, коалиция "КОД - Антония Първанова, Илияна Раева", партия "Зелените". Делът от респондентите, които заявяват подкрепа за независими кандидати е 0.2 %.
Изрично трябва да се подчертае, че съществено значение за резултатите от изборите ще има и избирателната активност, като по-слабото участие на избирателите ще облагодетелства партиите с твърди електорални ядра, каквито са БСП, ГЕРБ, ДПС и "Атака".
Други обществено-политически теми
В настоящето проучване Социологическият екип на ИМП тества и отношението на респондентите към често поставяния в публичното пространство въпрос, че резултатите от европейските избори на 25 май биха могли да доведат до предизвикване на предсрочни парламентарни избори до края на годината в случай, че са неблагоприятни за управляващата конфигурация.
Делът от респондентите, които са твърдо убедени, че трябва да има предсрочни избори до края на годината, ако евровотът покаже спад в подкрепата за управляващите, е 11,7 %. На обратното становище са 46.5 % от респондентите, а 41.8 % не могат да преценят дали резултатите от 25 май трябва да имат такива политически последствия.
Отношение към висши конституционни органи
Като цяло, данните от настоящето проучване не сочат съществени промени в оценката на респондентите към работата на Народното събрание, президента, МС и омбудсмана, които традиционно са тествани от Социологическия екип на ИМП. Най-нисък е делът на респондентите, които сочат положителна оценка за омбудсмана - 4.9 % при 53.5% отрицателна оценка; и за Народното събрание - 7.2 % положителна оценка, а 43.5 % отрицателна.
Прави впечатление, че за първи път през последната година делът на респондентите, които дават положителна оценка на правителството на Пламен Орешарски е по-голям, отколкото тези, които оценяват положително работата на държавния глава Росен Плевнелиев. Положителна оценка за дейността на Министерския съвет дават - 18.7 %, а отрицателна 39.2 % от респондентите. Положителна оценка за работата на президента дават 13.9 %, а отрицателна 41.5 % от респондентите.
