Европейският парламент прие в четвъртък резолюция, в която се обяви срещу изграждането на газопровода "Южен поток" и призова да бъдат потърсени други източници на газови доставки за ЕС.

Разолюцията не бе подкрепена от групата на социалистите и демократите, които бяха сред вносителите, но впоследствие се оттеглиха. Документът бе гласуван с 437 гласа "за", 49 "против" и 85 "въздържал се". Той призовава за въвеждане на санкции срещу руски енергийни доставчици, както и за преразглеждане на всички споразумения с Русия с оглед на евентуално преустановяване на тяхното действие.

Резолюцията настоява да бъдат предприети мерки срещу руски дружества, техните дъщерни представителства, особено в енергийния сектор, както и срещу руски инвестиции и имущество в ЕС. Съветът на ЕС пък трябва да бъде в готовност за пристъпване към третия етап от санкциите срещу Русия, които да включват икономически мерки, които да бъдат приложени незабавно.

ЕС е готов да преговаря с Москва за сигурността на газовите доставки

В същото време Европейската комисия обяви, че е готова да проведе консултации с Москва за сигурността на енергийните доставки, след като преди седмица руският президент Владимир Путин предупреди Европа да се готвят за газова криза и поиска спешни разговори заради украинския газов дълг към Русия.

Председателят на ЕК Жозе Барозу изпрати писмо до Путин от името на 28-те държави в ЕС, в което заявява готовност да бъде домакин на тристранни преговори с Русия и Украйна, с чиято помощ да бъдат избегнати "крайни сценарии" и да бъде обезпечена сигурността на доставките.

Заявявайки, че доставките за Украйна и за Европа са тясно свързани, ЕК настоя за преговори в "условията на равнопоставеност, прозрачност, честност и без дискриминация", като се съблюдават пазарните цени и международните правила и закони.

В писмото Барозу призовава Путин доставките на газ за Европа да не бъдат ограничавани или прекъсвани, за да може руската страна да бъде възприемана като надежден партньор.

Председателят на ЕК пише още, цитиран от БТА, че комисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер е в готовност за незабавна среща по тези въпроси с енергийните министри на Украйна и на Русия.

"Подобни консултации следва да се състоят, без да бъде създавана възможността търговските дружества да избягват договорните си задължения и без да съдържат предубеждения на търговските преговори", посочва Барозу.

Председателят на ЕК допълва, че доставките на руски газ за Европа са предмет на договори между европейски дружества и "Газпром", затова отговорността за тяхното изпълнение в договорените обеми е на руския доставчик.

"Според нас решенията на руските претенции се съдържат в краткосрочни и дългосрочни механизми, включително на основата на цени и условия за доставки, затова е редно да бъдат потърсени с преговори и чрез съществуващите правни рамки. Промените в договорните условия на политическа основа са против духа на подкрепа и сътрудничество, очертан във Вашето писмо", добавя Барозу в писмото си до Путин.

В началото на април ръководителят на руския енергиен гигант "Газпром" Алексей Милер определи сумата на украинския газов дълг на 2.2 милиарда долара. От началото на месеца Москва вдигна цената на газа за Украйна на 485 долара за хиляда кубически метра, която е непосилна за новите власти.

В петък руският президент Владимир Путин даде на Украйна срок от един месец да изплати дълга си за внесения газ от Русия, като предупреди, че след този период Москва ще иска авансово плащане от Киев за газа.

"Газпром отговаря само за доставките на газ в Европа, а Украйна трябва да гарантира безпрепятствения транзит", заяви Путин.

Българският външен министър Кристиан Вигенин от своя страна не изключи повторение на газовата криза от 2009 година. Според него проблемът би дошъл от нарасналите цени на природния газ и новите схеми за заплащане, които Русия планира да наложи на Украйна.

Евродепутатите искат обща политика за намаляване на зависимостта от руски газ

Засега няма консенсус сред страните членки в ЕС за въвеждане на икономически санкции срещу Русия. Европейските лидери обаче стигнаха до съгласие такива да бъдат предприети, ако руски войски нахлуят в Украйна.

Според евродепутатите е необходима силна обща политика за енергийна сигурност за намаляването на зависимостта на ЕС от руски нефт и газ, включително с разнообразяването на енергийните доставки, за пълно прилагане на третия енергиен пакет и за възможност за временно да бъде спрян вносът на газ, когато е необходимо.

В мотивите се отчитат действията на Русия в Крим, Източна Украйна, Грузия, Абхазия и Южна Осетия в нарушение на основните норми и принципи на международното право, както и повишаването на цената за доставките на газ за украинските клиенти.

В резолюцията се посочва още, че референдумът за Крим се е състоял под контрола на руските войски, а проруските отцепници, щурмували сгради на местната администрация в Харков, Луганск и Донецк, в повечето случаи са били ръководени от руски специални части.

До момента Русия отрича да стои зад действията на проруските сепаратисти в Украйна, които окупираха сгради в около десетина града.

Според ЕП съществува опасност всяко допълнително усложняване на обстановката и придружената от насилие дестабилизация в Източна и Южна Украйна да бъде използвана от Русия като фалшив претекст за допълнителна агресия чрез военни средства, за предотвратяване на изборите за президент и за насилствена федерализация, предшестваща разделението на Украйна.

Според резолюцията готовността на Русия да използва всички средства, за да защитава руските малцинства в други държави, не е подкрепено от международното право и е в разрез с основните принципи на поведението на международно равнище през XXI век, като същевременно има опасност то да подкопае следвоенния ред в Европа.

Българският евродепутат Илияна Йотова от Партията на европейските социалисти коментира, че става въпрос за незаконодателна резолюция на ЕП, която има само препоръчителен характер и вероятно ще бъде използвана предизборно. Андрей Ковачев от Европейската народна партия (ЕНП) , който е бил водещата политическа група при оформянето на документа, от своя страна обърна внимание, че ГЕРБ е "за" строителството на "Южен поток", но проектът трябва да бъде изцяло съобразен с европейското законодателство, съобщи БНР.