Нищо необичайно няма в атаките срещу Николай Бареков. Това е стил на политическа борба, която е много отвъд добрия вкус и отвъд нормалността, но пък е присъща на нашите политици.
Аз лично не виждам нищо притеснително в това, че Бареков живее в скъпа къща под наем , но явно всички средства са добре дошли в борбата, която се развихря в момента. Тъй като той е решил да става политически лидер и очевидно добре се справя до момента, ще трябва да свиква с тези тип атаки, защото те се очертават като неизбежна част от конфликтите на българската политическа сцена. Друг е въпросът, че тези конфликти за съжаление отвеждат вниманието от истински важните неща.
Истината е, че атаката срещу Бареков за къщата, в която живее, е проява на безпомощност. Той е човек, който е бил мениджър на голяма телевизия. Няколко пъти се опита да даде отговор на въпроса как си е спечелил парите си в контекста на новата си роля. И не бива да има никакво съмнение, че тази атака е отговор на атаките, които той предприе. Разликата в случая е, че той атакува политиците – хората, които би трябвало да дават отговори, а в случая атакуваният е Бареков, който тепърва става политик.
Факт е, че Бареков участва в някакъв смисъл в задаването на правилата. И каквото и да си говорим за него, той е агент на промяната – изкриви политическото пространство за добро или за лошо. Направи го като скочи доста изненадващо в центъра на политическия живот. При това положение е напълно нормално да разтревожи и обърка сметките и да предизвика такъв тип атаки. А иначе на въпроса – какви са етичните основания – естествено е, че е много трудно да бъдат намерени такива.
Ако има някакво основание питането от страната на неговите противници, то е за финансирането на скъпата му и много добре менажирана кампания.
Да се показва къде живее човек и как живее, е ужасно нахлуване в личното пространство. Но пък на всеки що-годе известен човек му нахлуват в личното пространство. И мен ме снимат вече по улицата. Това е цялостно безобразие, за част от което носи вина и медийната среда. У нас, когато си що годе известен, нямаш частна територия, та камо ли за човек като Бареков, който вече има такова силно присъствие в публичния живот на страната.