Електоралните нагласи за предстоящите евроизбори очертават изключително напрегната битка на две нива - за победител в изборите и за място в Европарламента. Това показват данните от проучване на агенция "Алфа Рисърч", проведено в периода 17-22 февруари. Въпреки убеждението на мнозинството от хората, че е важно да се гласува на предстоящите през май евроизбори, едва 46% са сигурни за коя политическа сила ще дадат своя глас.
В края на февруари ГЕРБ с 16,9% има лек превес над БСП - 15,1%, но с наближаването на изборите надпреварата се очертава като все по-оспорвана. ДПС запазва стабилно трето място с 6,9%. С ръста, който "България без цензура" отбелязва през последния месец, достигайки 5.5%, тя влиза в конкуренция с АБВ - 6,1% и Реформаторския блок - 5,0% за излъчване на евродепутати.
Ако в края на февруари имаше избори, най-вероятно разпределението на мандатите би било - 6 : 5 : 3 : 1 : 1 : 1. В следващите месеци обаче три важни фактора ще влияят на електоралните нагласи - водачите на листите, облекчените условия за участие на малките партии по новия Изборен кодекс и мотивацията на избирателите да разглеждат евроизборите като избори със значим национален залог.
Проучването показва още, че преобладаваща част от българското общество - 54%, подкрепя инициативата на президента за провеждане на референдум по въпроси на изборното законодателство. 44% предпочитат референдумът да се проведе заедно с предстоящите евроизбори, 17% са за изтеглянето му за по-късен период.
От конкретните въпроси на референдума единствено въвеждането на мажоритарен избор на народни представители се ползва с висока степен на подкрепа от 55%. Основен аспект на дебата тук е каква част от депутатите да се избират по този начин.
Електронното гласуване също събира повече привърженици, отколкото противници.
Най-сериозна интрига към момента се очертава по въпроса за задължителното гласуване. Поляризацията по него е изключително силна - 44% заявяват, че биха подкрепили въвеждането му, срещу 35%, които го отхвърлят.
След известна стабилизация доверието към правителството отново бележи спад и стига до 18%. Недоволните от кабинета нарастват до 53%, като те са мнозинство във всички социални групи, с изключение на българските турци. С нови 5 на сто, от 20% на 15% намаляват оптимистите за развитието на страната в близко бъдеще.
С 9 на сто доверие и 65 на сто недоверие парламентът носи много повече негативи, отколкото позитиви на участващите в него политически сили. 63% от хората заявяват, че е по-добре да се отиде на нови избори, отколкото да се продължава работа по досегашния начин.
Личните рейтинги на Борисов (21,5%) и Станишев (19,1%) също са близки, както и подкрепата им вътре в техните партии. От степента на мобилизация на партийните привърженици и спирането на отлива към конкурентни формации, ще зависи до голяма степен финалният резултат от изборите.
Личният рейтинг на премиера Пламен Орешарски остава без промяна (24% положителни оценки и 47% отрицателни). Почти без промяна остава и доверието в президента Росен Плевнелиев (28%), главния прокурор Сотир Цацаров (29%) и българския еврокомисар Кристалина Георгиева (33%).
