Излезе тия дни по новините статистика за демографската криза в България и за втора поредна година сме на дъното. Миналата година някой беше сравнил равнището на раждаемостта през 2012 с тази през годините след Втората световна война и бяхме успели да се доближим до тогавашните стойности на ниска раждаемост. Тая година е още по-зле...
Е, питам аз 29-годишната, бездетната, защо след 2009 година, когато е бил върхът в раждаемостта от 10 години насам с 80 956 родени бебета, днес дълбаем дъното и до онзи ден са се родили едва 59 143 деца у нас? Защо броят на недоносените бебета се увеличава? Не бе, не ми казвайте, че кризата е виновна. Това го обмислих - не е заради световната икономическа криза. Предишният път, когато сме достигнали дъното е било през мрачните 1997 - 98 г. Трябва да има някаква по-сериозна причина да изчезваме като нация със скоростта, с която изчезва Свазиленд, покосена от СПИН.
Някой ще каже "Ми, к'во чакаш, моме - действай, плоди се!". Да де, ама, аз, за разлика от някои наши събратя, особено се тревожа къде ще живее детето ми, ще е нахранено ли и не на последно място ще мога ли да му осигуря сносно образование. Това, между другото ме кара да се замисля над въпроса дали всъщност има спад в раждаемостта при ромите, или катастрофалния профил на раждаемостта е само за наша сметка? Не бе, не съм расистка.
Продължавам да си анализирам аз тоя казус и собственият си живот и си дадох сметка за някои простички факти от българската реалност и последиците...
През 2009 г, тъкмо бях завършила висшето си образование, бях си намерила добре платена работа, имах вече сериозна връзка. Въобще нещата се развиваха прекрасно. После всички взеха да тръбят за някаква криза и работодателите почнаха да се тревожат - намалиха заплатите, спряха да наемат служители... Мен ме съкратиха. Не бе, не седнах да мрънкам - почнах частен бизнес. За съжаление резултатът беше не по-различен от онзи на много предприемачи у нас - невъзстановено от държавата ДДС и огромна междуфирмена задлъжнялост, която доведе до серия фалити и увеличаване на безработицата... Пропиляно време и нерви. Загубени пари, мечти и надежди.
Не бе, няма да казвам това по времето на кое правителство беше. И що нямам дете също.
А този, който направи така, че да мечтая за дете, вместо да му сменям памперсите, днес отново иска да ме оглави и забравя, че точно по негово време никой не е смеел да зачене от страх и несигурност в бъдещето!
Просто се чудя с какви очи политиците ни увещаваха четири години какви отличници сме във финансовата политика, докато в дисциплината демография нижем двойка след двойка?