Мнозинството български избиратели са на мнение, че правителството на Пламен Орешарски не трябва да има пълен мандат, а едва 21% са на обратното мнение. Това сочат данните от национално представителен експресен телефонен сондаж на „Галъп интернешънъл“, съобщиха от агенцията.

За избори веднага се обявяват 15% от интервюираните; за избори до края на годината – 26%; за избори до 12 месеца – 30%. Същевременно обаче нацията остава поляризирана и силно разделена, огромното мнозинство от гражданите не виждат действена алтернатива на двете големи политически партии от статуквото. Към момента БСП има малка преднина (в рамките на статистическата грешка пред ГЕРБ, а Реформаторският блок по чисто механичен принцип набира около 6% потенциал.

Продължаващите близо два месеца протести са в центъра на масовото съзнание – 57% от избирателите твърдят, че ги следят редовно. Водеща медия в това отношение е телевизията, като на второ място, далеч пред вестниците и радиото, са интернет и социалните мрежи. Като цяло, мнозинство от 43% намира медийното отразяване на протестите за обективно, но значим брой избиратели, 30%, го определят за пристрастно. Сред тази почти една трета недоволни от отразяването на протестите избиратели по-голямата част (19%) считат, че медиите изкривяват в полза на протестиращите срещу правителството, а по–малката част (11%) виждат пристрастност в полза на правителството.

Мнозинството български избиратели определят като нормални и в рамките на закона и действията на протестиращите (68%), и действията на полицията (64%). Малко над една пета (22%) намират поведението на протестиращите за агресивно и извън закона. Същата нагласа, но към полицията, имат близо една четвърт (24% от гражданите). Това са мненията за обичайния ход на ежедневните събития - коренно различни са оценките за нощта на сблъсъка около парламента и блокирането на депутати, журналисти и министри вътре.

Мнозинство от 65% осъжда действията на протестиращите тогава. Също мнозинство, но от 53%, осъжда и действията на полицията. Полицията събира 6% повече симпатии за поведението си през въпросната нощ (32%) спрямо протестиращите (26%). Вероятната причина за това е убедеността на мнозинството избиратели, че виновни за остротата на сблъсъка тогава са провокатори. Огромно мнозинство от 79% са съгласни такива провокатори да бъдат предадени на прокуратурата и да им се повдигнат обвинения. Фигурата на вътрешния министър Цветлин Йовчев все още не е достатъчно позната (25%) или не предизвиква определено отношение (23%). Сред избирателите с мнение за дейността му малък превес събират позитивните спрямо негативните оценки (28% на 24%).

Редовно участие в протестите декларират 3% от избирателите, които са почти изцяло жители на София. Участие понякога обявяват 10%, а 87% изобщо не участват. Сред активно участващите доминират избирателите с дясно политическо самоопределение, като за тях водеща медия е интернет.

Всеки трети избирател (35%) счита, че протестите са по-скоро платени и обслужват конкретни политически партии и лидери, докато мнозинство от 39% ги намира по-скоро за спонтанни. Нацията е разделена и по въпроса дали протестите са значими и големи или малки и незначими – 43% на 41%. И обратно – в разбирането си за културата на протеста нацията ни е обединена – мнозинство от 77% са на мнение, че протестиращите трябва да се съобразяват с непротестиращите и да не нарушават техни права.

Протестите през февруари за цената на тока и оставка на правителството на Борисов срещат одобрението и симпатиите на широкото мнозинство от избирателите – 77%. Настоящите протести срещу правителството на Орешарски се ползват с поляризирана обща оценка, като подкрепящите ги са 47%, а на обратното мнение са 41%. Контрапротестите в защита на настоящото управление набират 31% симпатии.

Моментната снимка на масовото съзнание, отразено от настоящия експресен сондаж, показва, че отсъстват бързи и лесни решения, които да бъдат подкрепени от отчетливо мнозинство. Липсват и ясно очертани алтернативи на политическото статукво. Същевременно протестният потенциал, макар и като участие в национален мащаб да не е значим, като нагласи и настроения за промяна е доминиращ.