Големият въпрос, който стои пред Реформаторския блок е отношението към ГЕРБ. Партията на Бойко Борисов, поне докато той я оглавява, очевидно е устойчива. Реформаторският блок  трябва да търси центъра – равноотдалечен и от ГЕРБ и от БСП. Той не би могъл да разчита на подкрепа от разочарованите от „Атака“ - те биха гласували за НФСБ, за ВМРО. По-скоро би разчитал на доверие от страна на хора с центриско мислене – и от ГЕРБ, и от НДСВ, и от ДПС, и от БЗНС.
С влизането на СДС в Реформаторския блок дясното ще изглежда завършено. СДС днес е марка и 2% вот от последните избори. Реформаторският блок, ако се превърне в коалиция, при всички случаи би спечелил в чисто електорален план. По-важно е какви цели ще си постави той, предвид формациите, които влизат в него. Не е обичайно, например, „Зелените“ да са в съюз с крайно десните, но пък у нас „Екогласност“ е един от учредителите на СДС още в началото на прехода.
Факт е, че на последните избори вотът вдясно беше силно раздробен, защото се явиха няколко политически формации и това е знак за проблемите между тях. Днес нови и впечатляващи лица вдясно все още няма. Може би ще се появят, но засега липсват. Остава и съмнението, че отново би се появил старият проблем „кой да води бащина дружина“ - предвид твърде големите различия между ръководствата на формациите в годините. При всички случаи, Реформаторският блок е необходим процес. До колко ще е устойчив във времето и какво ще е влиянието на многото кандидати за политически  инженери (от задкулисиите) - предстои да разберем.