Място за милост и в този сложен свят има, но всичко това трябва да бъде съчетано с особената ни грижа на държавници и политици за спокойствието в обществото. Това заяви вицепрезидентът Маргарита Попова на кръгла маса по въпросите на помилването "Помилването: социални митове и правна реалност“. Тя уточни, че критериите за оценка за помилването не могат да бъдат различни между институциите и държавния глава, което налага последователност и устойчивост в държавните политики. Според Попова има и архаични текстове в Наказателния кодекс, като този за просията, които противоречат на конституцията, и въпросът трябва да бъде поставен пред Конституционния съд.
Помилването трябва да се запази в категорията на изключително право на държавния глава, каза тя. Попова допълни, че е важно може ли президентът или вицепрезидентът да помилва, когато по отношение на едно лице е постановена присъда по текст от Наказателния кодекс, „който ние и като юристи имаме усещане, че той противоречи накКонституцията, но това не е обявено от Конституционния съд. В XXI в. може ли вече да мислиш за наказание за подобно нещо?"
Председателят на Комисията по помилванията Ива Пушкарова открои и дискусионните въпроси – ограничено ли е помилването като конституционно право, приложимо ли е за всички видове наказания, може ли да се помилва при двойно осъждане, как стои въпросът с помилване на български граждани в чужбина, въпросът с груповите и масовите помилвания и доколко те влизат в сферата на амнистията.