Ако изборите бяха днес, в парламента биха попаднали ГЕРБ с 30,4 на сто от гласовете, БСП с 18,1 процента, ДПС с 5,4 процента, формацията на Меглена Кунева "България на гражданите" - с 4,5 на сто (която все още е гражданско сдружение, а не партия) и евентуално Синята коалиция, за която посочват, че ще гласуват 3 на сто от всички анкетирани. Данните са от национално представително проучване на НЦИОМ, направено между 30 март и 6 април.
Шансове да влезе в 42-рото Народно събрание има и националистическа партия, коментират социолозите. В момента "Атака" би получила 2,8 на сто от гласовете.
Електоралната тежест на ГЕРБ е сравнително постоянна през последната година - около 29-31 на сто. ГЕРБ запазва две трети от избирателите си от парламентарния вот през 2009 година.
Постоянство се наблюдава и при симпатизантите на БСП, които се движат в рамките на 18-20 процента. БСП може да разчита на три четвърти от избирателите си от изборите през 2009 година.

Има шанс за нови играчи

Около една трета от анкетираните от НЦИОМ - 31 процента - са готови да
гласуват за нова политическа формация, различна от сега съществуващите.
По-склонни да подкрепят нова партия са най-младите - до 29 години, висшистите и жителите на градовете извън столицата, както и колебаещите се в политическия си избор.
От НЦИОМ уточняват, че данните не измерват директно електорален
потенциал, а по-скоро служат като ориентир за готовността на избирателите да подкрепят нови политически проекти. По този начин се отчита и делът на разочарованите от сегашните партии.

Без изненади при рейтингите

Президентът Росен Плевнелиев (51,7 на сто одобрение) и премиерът Бойко Борисов (51,4 на сто) са с почти равни рейтинги начело на априлската класация на най-одобряваните български политици. Борисов продължава да бъде и най-харесваният лидер на партия от собствения й електорат - сред 92 процента от симпатизантите на ГЕРБ.
Еврокомисарят Кристалина Георгиева продължава да бъде най-одобряваният политик, заемащ пост извън страната, с одобрение 68,9 процента. От НЦИОМ отново уточняват, че нагласите към българския еврокомисар не бива да служат за механично сравняване с тези на действащите в България политици.
Четвърти и пети в класацията са вицепремиерът Цветан Цветанов /42,7 на сто/ и министърът на земеделието Мирослав Найденов /41,2 процента/. След тях с равен дял одобрение са Меглена Кунева и Георги Първанов с по 41 процента одобрение. Първанов губи 3 процента от одобрението си в сравнение с февруари.
Расте популярността на министър Лиляна Павлова - 39,1 на сто. Откакто е министър на регионалното развитие, тя е повишила три пъти одобрението за работата си и е министърът с най-бързо растящ рейтинг.

Одобрение за смените на министри

Според 39 на сто от българите смяната на министри в правителството ще се отрази по-скоро положително на работата на кабинета. Две трети от българите, които одобряват работата на правителството, очакват смените на министри да се отразят по-скоро положително. Правителството е одобрявано от 35 процента, като този дял сe запазва без промени от началото на годината. Леко расте
неодобрението към кабинета - с 3 на сто. Над средното одобрение за правителството има и сред жителите на големите градове, сред заможните, сред привържениците на ГЕРБ и на Синята коалиция.
Одобрението за Народното събрание е 22 на сто, колкото е било и през ноември м. г. 45 на сто от избирателите на ГЕРБ са доволни от работата на Народното събрание. Председателят на парламента Цецка Цачева е одобрявана от 29 на сто от анкетираните от НЦИОМ.
Одобрението към работата на полицията нараства с 3 на сто от януари и в момента е 46 на сто.
От началото на годината отношението към дейността на прокуратурата и на съда търпи негативни промени – неодобрението за дейността на тези институции е близо пет пъти по-високо от одобрението и продължава да нараства.