- Г-н Ерменков, как оценявате политиката на правителството в енергийната сфера на фона на последните рокади?
- За съжаление Трайчо Трайков се оказа министър в правителството на Бойко Борисов, който три години нищо не направи в нито една от областите, където трябваше да работи. Тази оценка му бе дадена и от премиера, че нищо не е свършил. На мен ми е жал за този министър-председател сега, защото в оставащата една година той ще трябва да направи чудеса от героизъм, за да може енергийният сектор и икономиката като цяло да се придвижват напред. Икономиката е в основата и на всички останали сектори, свързани със социалната сфера, като здравеопазване и образование. Ако няма направени достижения, производителност на труда и добавена стойност в продукцията, няма откъде да се вземат пари за другите сектори. Така че, ако в сектор икономика има сериозни проблеми, заедно с всичките му подсектори, няма как да не се объркат всички политики в държавата.
В областта на икономиката вече всички виждат какво не се случи. По никакъв начин не се привличат инвеститори, а точно обратното – всички те си тръгват. Промените, които се правят, законите, съм убеден, че са по инициатива на министъра, а не на премиера. Всичките тези промени доведоха до изгонването на инвеститорите. Имам пример с български бизнесмен, който желаеше да си закупи оборудване от германска компания. Отговорът от фирмата там обаче беше, че хората не са сигурни в нашето законодателство и не желаят да имат взаимоотношения с българи. За тази ситуация е виновен точно икономическият министър. Този смешен плач, че външно министерство не му е организирало добре посещението в Катар, не е основателен. МВнР трябва да осигури логистиката – посрещането и настаняването в хотела, а с това проблеми не е имало. Освен всичко друго икономическото министерство си има търговски аташета там. Проблем на МИЕТ и на специалистите на министъра е да осигурят вече съдържателната част на срещата в бизнес форума. Защото е видно на всички, че ние сме били безинтересни за катарския бизнес и затова никой не е отишъл на тази среща. Няма как да сме интересни на чуждите инвеститори с подобна политика.
За политиките в енергетиката няма нито един от големите енергийни проекти, които да получи някакво развитие през последните години. Изключение за това прави отказът ни от участието в петролопровода „Бургас-Александруполис“. Конкретно за този проект аз съм убеден, че най-незаинтересованите страни от него – Русия и Гърция, успяха така да извъртят нещата, че ние да сме виновни за неговото проваляне. И това пак е благодарение на недалновидната политика на икономическото министерство. Проектът наистина беше под шапката на финансовото ведомство, но става въпрос за енергийна политика. А и да не забравяме, че министерството на Трайков е ресорно на вицепремиера Симеон Дянков.
За газопровода „Южен поток“ мога да кажа, че ние влизаме отново в едно блато и за него не виждам да правим никакви усилия, за да излезем от това блато. Проектът е един от признатите начини за диверсифициране на трасетата за доставка на природен газ. Освен разнообразяването на източниците е важно и трасетата за пренос да са повече от едно. С „Южен поток“ се избягват всички транзитиращи страни и ресурсът идва директно от доставчика и влиза в ЕС. Този проект е важен не само за България, но и за енергийната сигурност на Европа.
За АЕЦ „Белене“ пък аз останах потресен, като слушах изказванията на бившия вече министър Трайков. Той на третата си година от управлението дава три варианта за развитието на проекта. След толкова дълъг престой на поста там вече не трябва да се дават варианти, а решение на проблемите с втора атомна. Дори и да се смята, че този проект не е изгоден, министърът трябва да има доблестта да стане и да го заяви това пред всички. Това трябва да се направи с няколко икономически показателя, чрез които да се види наистина, че АЕЦ „Белене“ не е изгодна за страната ни. Такива показатели обаче няма. В момента подобни реактори, които се предлагат от американската „Уестингхаус“, струват 10 млрд. евро като базова цена, без оскъпяването. А за АЕЦ „Белене” ние говорим за оферта за по-малко от 8 млрд. евро с всичките оскъпявания на проекта и печалби за фирмите. Министърът е прав в искането си да се удължи животът на V и VI блок на АЕЦ „Козлодуй”, но тези два проекта не си пречат, а се допълват взаимно.

- А как стои въпросът с мерките за енергийна ефективност?
- За страната ни са особено важни и мерките за подобряване на енергийната ефективност, но ние не можем само с тях да гарантираме сигурност на доставките на енергия. Рационалното използване спомага да се доставя по-малко енергия, но все пак тя трябва да идва отнякъде. В България домакинствата са два пъти по-малко енергоснабдени от западноевропейските, а трябва да се има предвид, че и селското ни стопанство е на ниво първобитнообщинен строй. То няма начин да не се модернизира и да използва все повече енергия за собствени нужди. След кризата се очаква да има растеж, а той със сигурност ще изисква потребление на енергия. С мерките по енергийна ефективност може само да се смекчи този ръст, но търсенето ще продължи да се увеличава.
Тук трябва да си припомни, че в региона има остър недостиг на електроенергия и той също ще расте. При тази ситуация ние сме изправени пред избор – или ние ще снабдяваме страните около нас с електроенергия и ще печелим от това. Или ще сме тези, които ще доставяме ток само когато можем, а щом изпаднем в криза, ще внасяме електричество отнякъде. Това е въпрос на политическо решение и то трябва да се вземе, а не само да се обсъжда в МИЕТ.

- Министър Трайков все пак получи одобрение за постъпките си от част от политиците.
- Бях потресен и от похвалите, които получи този министър от Синята коалиция. Аз на негово място с подобни поздравления публично щях да отида да се обеся. Защото съм ги получил от хора, които доведоха енергетиката до състоянието, в което тя се намира днес. Нали не забравяме кой направи приватизацията на индустрията у нас и кой сключи дългосрочните договори за доставки на ток от ТЕЦ-овете „Марица-изток 1“ и „Марица-изток 3“? Трябва да си спомним и кой бе първопричината за затварянето на малките блокове на АЕЦ „Козлодуй“, защото точно сините заложиха тази бомба. Нали никой не е забравил защо газопроводът „Син поток“ минава през Турция, а не през България? Защото същото това синьо правителство тогава каза, че няма възможност през страната ни да преминава подобен проект. А ако се беше случило, вече толкова години нямаше да говорим за газови кризи и само щяхме да печелим от транзита на природен газ. И когато един такъв човек, направил толкова провали, те хвали, то той просто те признава за също толкова провалил се тип, както те са били навремето. И аз не бих се гордял с тази проява.
Останах потресен, когато министър Трайков обясняваше как не е бил член на партия ГЕРБ. В това няма нищо лошо, но ти си политическо лице, поставено да провежда политиките на управляващата партия в момента в най-ключовия сектор. Три години вече това е било правено и обществото не бе чуло дали министърът е от ГЕРБ или не и накрая, когато го освободиха, той започна да предава хората, с които е бил до вчера. А това говори и за морала, който има този човек. Аз не съм апологет или пристрастен към правителството, но ми е жал за министър-председателя, който е „носил и хранил“ подобни хора на гърба. А след като ги е уволнил, тези лица се обръщат и го заплюват. Защото в случая точно това се получи.

- В момента много се бави отделянето на мрежовите оператори – „Булгартрансгаз” и „Електроенергийния системен оператор”, като част от структурата на БЕХ, а това се изисква от модела за третия либерализационен пакет. Смятате ли, че това може да донесе глоби на страната ни от ЕС?
- В случая отново е виновно МИЕТ, защото дружествата са държавни и техният принципал отново е министър Трайков. Да не забравяме, че НЕК е страна по редица договори и има финансови задължения към своите контрагенти. Тези задължения са гарантирани с активите на НЕК и преносната енергийна система. И когато тази система бъде извадена от активите на общественият доставчик, компанията няма да има с какво да покрива задълженията си. Държавата, когато тръгне да прави нещо, трябва да знае какви ще са последствията от него и да взима мерки за това. В случая е много подходящ следният израз на Луис Карол от „Алиса в страната на чудеса”: „Когато не знаеш накъде вървиш, винаги стигаш на друго място.”
Ако страната ни не приведе законодателството си съобразно изискванията на ЕС в най-скоро време, със сигурност ще има санкции от Брюксел. И после пак ще се чудим кой ни е виновен за наложените глоби.