Бизнесът иска специализиран съд за фалитите на фирми

Да бъде създаден специализиран съд, който да се занимава с делата по несъстоятелност на фирми у нас. За това настояха вчера от ръководството на БСК като едно от условията за подобряване на бизнес климата у нас в условията на криза.
Голяма част от предприятията в страната са в технически фалит. Най-сериозният проблем за бизнеса е сложната процедура по несъстоятелност, заяви Божидар Данев, изпълнителен председател на БСК. По данни на националната статистика едва 7% от новорегистрираните фирми оцеляват след 5-ата година. Останалите трябва да преминат през дълги, сложни и скъпи процедури, свързани с прекратяване на дейността. Продължителни са и сроковете за възмездяване на кредиторите.
Наистина процедурата по несъстоятелност не е уредена добре, но едва ли за нея трябва да се създават отделни специализирани съдилища. По-скоро трябва да говорим за специализирани отделения към сегашния съд. Не е добре за всеки отделен казус да се създава специализиран съд, защото и синдикатите например могат да поискат такъв съд за разрешаване на трудовоправните спорове, а така се разводнява правосъдието, коментира Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България.
Огромни са разликите и в таксите за вписвания на търговски дружества в зависимост от вида им. Те са от 50 до 3000 лв., което е разлика от 60 пъти, отбеляза Данев. В началото на декември камарата ще излезе с точни данни за броя на дружествата, които са близко до технически фалит, без да са започнали процедури по несъстоятелност. Ще бъде подготвен анализ и за размера на вземанията на фирмите. Дългите процедури по несъстоятелност блокират активите на тези фирми, които нищо не произвеждат, а кредиторите остават продължително невъзмездени, което влече тяхната бъдеща несъстоятелност, посочи зам.-председателят на БСК Камен Колев. По предварителни данни в 48% от малките и средните предприятия в момента няма нито един нает работник или служител.
Досегашните изчисления на БСК сочат, че общата задлъжнялост на българската икономика е 160 млрд. лева. Междуфирмената задлъжнялост е рекордна – 100 млрд. лв., като 40 млрд. лв. са с просрочие над 30 дни. Задълженията на държавата и общините към бизнеса в края на 2010 г. и началото на 2011 г. са били 400 млн. лв.
Друго предложение на БСК е разширяване на възможността за арбитражно разрешаване на търговски споровете с възложителите на обществени поръчки - общини и държава, за да се укори съдопроизводството. Бизнесът настоява да има механизъм на парламентарен борд. Рязко трябва да бъде ограничена законодателната инициатива, за да се намали броят на новите закони и промените в старите, включително и на подзаконовите нормативни актове. Законите да се внасят задължително с оценка на въздействието им и ако те повлияят отрицателно на обществените отношения, за това да се носи политическа отговорност, настоя Данев. По думите му през миналата година са били приети нови 174 закона, в които се предвиждат промени в други 158 закона. Това прави бизнес средата у нас нестабилна и непредсказуема, е мнението на деловите среди.
Огромен брой регламенти и неясни процедури спъват икономиката, каза още Данев. Той даде пример с лицензите за акцизен склад, които само у нас се издават след построяване на съоръжението. Първо инвестираш, после те изнудват, а това го няма никъде по света, посочи той. Само три компании имат лиценз за акцизен склад за петролни продукти, а после се чудим защо няма конкуренция, каза той и заяви, че липсва всякакъв контрол върху незаконните наредби, издавани от общините, а те са стотици. Да има публичен регистър на дарителите на държавни институции и връзка с регистъра на обществените поръчки, искат още деловите среди. Обикновено спонсорите и дарителите получават обществените поръчки, отбеляза Данев.
Доказателство за увеличаването на дела на сивата икономика у нас е фактът, че от 2008 до 2010 г. постъпленията от данък печалба бележат спад от 64%, а приходите в националните осигурителни фондове – 8,5%. Дефицитът в постъпленията на НОИ са 300 млн. лева, инвестициите – външни и вътрешни, се сриват, а в същото време спестяванията се увеличиха до 57 млрд. лева. Не може за две години над 1 млрд. лева по-малко да са постъпленията от данък печалба, а да се увеличават оборотите и приходите на компаниите.
Практиката показва, че обикновено разходите на фирмите остават за страната ни, а печалбите се изнасят навън, каза Данев. От камарата настояват да спре нелоялна конкуренция от МВР, което контролира охранителната дейност, а самото то извършва такава дейност, но с държавни средства. Това по думите на Данев е равносилно митничарите да почнат да правят внос и износ. Типичен пример за конфликт на интереси е това, че районните дирекции на МВР издават фактури за услуги.
Пречка за предприемачите у нас е липсата на електронно правителство. Заради лошата работа на администрацията в момента гражданите и бизнесът имат достъп до 30 електронни услуги, при положение че има възможност за 730. От камарата припомниха, че постоянно се отлага времето за реален старт на е-правителството, като последният срок е краят на 2013 г. За изграждането на електронното правителство ще са необходими около 1,0-1,2 млрд. лв. Държавата може да си позволи този заем, а ефектът от него ще бъде многократно по-голям, е мнението на Божидар Данев.


Между 11% и 25% е сивият сектор в млекопреработването

Сивият сектор в млекопреработването е между 11% и 25%, считат 40,6 на сто от работодателите в бранша, участвали в изследване, част от проект "Ограничаване и превенция на неформалната икономика" на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Други 8% от анкетираните са заявили, че равнището на сивия сектор е в границите между 51 и 75 на сто. Работодателите от бранша са скептични за възможностите за рязко ограничаване на сивия сектор в млекопроизводството, а изходът според тях е да се създадат гъвкави условия за малките и средните фирми, които са преобладаващите в бранша. През последните три години 70% от млекопреработвателите работят изцяло за вътрешния пазар. Около 18% от изследваните фирми работят за външни пазари, като относителният дял на продукцията, която реализират за експорт, е между 15% и 25% и едва 2% на сто от фирмите реализират на чужди пазари над 75% от продукцията си.



Станете почитател на Класа