Народното събрание изостава в сферата на борбата с организираната престъпност, а Министерският съвет - доминира. Това сочи доклад на фондация „РискМонитор“, който е изследвал ролята на парламента в борбата с организираната престъпност и корупцията от 2001 до 2011 г. При подготовката на анализа са били интервюирани и 20 политици. „Правителството винаги е било инициатор в законодателството по отношение на борбата с организираната престъпност и корупцията“, заяви експертът Стойчо Стойчев. По думите му по отношение на двата проблема има слаб парламентарен контрол, а вътрешната комисия в парламента се занимава предимно със законодателство.
„Най-парадоксалното е, че Народното събрание няма законодателна стратегия и замисъл“, уточни Румяна Коларова. Според нейните наблюдения на интернет страницата на парламента може да се „открие всичко – бюджет, протоколи, но не и стратегия“. „Българските закони се правят, за да бъдат заобикаляни“, посочи още тя и добави, че най-големият дефицит на законодателната власт е липсата на всякаква професионализация. Дефицитът на парламента се виждал и от факта, че нито една от загубилите изборите партия не сменя депутатите си с дълга практика.
„Борбата с организираната престъпност не се осъществява само от една институция, но тоталната неефективност на парламента я прави ключова. Липсата на регулация на лобистките практики, липсата на етичен кодекс са сред нелепите дефекти на парламента“, посочи още политологът. Коларова добави, че след втората година всяко мнозинство си дава сметка, че корупцията не му е враг. „Всъщност в последните 10 години е направено всичко възможно като регламент на борбата с организираната престъпност и корупцията и е изминат пътят на пробите и грешките“, добави още Коларова.