- Г-н Ковачев, в понеделник бе огласено становището на Съвета на ЕС за годишния доклад на ЕК, отчитащ резултатите от мониторинга върху България и Румъния в областите правосъдие и вътрешен ред...
- ...Документът е в ръцете ми...

- Преди всичко – каква е тежестта на това становище в институционален план и какво произтича за България от заключенията в него?
- Нека уточним – съветът просто прави равносметка на това, какво е свършила Европейската комисия, и оценява нейния доклад по механизма за сътрудничество и контрол в областите правосъдие и вътрешен ред. Заключението, което произтича от този документ, е, че съветът оценява като добра работата на Европейската комисия и препотвърждава всички препоръки, които се правят в нейния доклад. А той бе тиражиран от българските медии и обстойно коментиран. Така че новина няма. Съветът на ЕС по общи въпроси одобрява процедурата, по която да продължи механизмът за сътрудничество и контрол – т.е. да има обобщаващ доклад за направеното в България и Румъния през тези пет години, откакто се прилага този мониторинг.

- Ако става дума само за препотвърждение на вече известни заключения и препоръки, защо е необходимо това становище на Съвета на ЕС по общи въпроси?
- Защото ръководството на Европейския съюз функционира на триинстанционен принцип – парламент, комисия и съвет, и всяка от тези институции има своите права и отговорности. В документа, за който говорим, аз не виждам нищо ново, което да не е било записано в докладите на комисията за България и Румъния.

- Следователно от този документ не произтичат никакви допълнителни негативи за страната ни и не се очаква София да реагира примерно с пакет от мерки?
- Не! Освен това българското правителство реагира на тазгодишния доклад на Комисията и прие пакет от мерки, с които отговаря на всички препоръки, съдържащи се в доклада на комисията. Освен това в понеделник беше попълнен съставът на Висшия съдебен съвет до края на този му мандат. В този смисъл вече се прави всичко, което се препоръчва от Европейската комисия.

- В последните дни, преди заседанието на съвета, отново се чуха гласове от Германия, че двете страни не са готови за Шенген. У нас има политици, които виждат дори преднамереност в обвързването на членството ни в Шенген с резултатите от мониторинга. Вашият коментар?
- Няма такава пряка връзка. Наистина в края на миналата седмица в редица германски медии се коментираше позицията на правителството в Берлин по отношение на приемането на България и Румъния в Шенгенското пространство, там имаше и доста остър тон за липсата на готовност. Но по-късно министърът на външните работи Фридрих бе попитан, а отговорът му бе доста по-умерен. В този смисъл аз очаквам Германия да подкрепи компромиса, който ще бъде предложен от полското председателство на ЕС на 21 и 22 септември за поетапно приемане на България и Румъния в Шенгенското пространство.

- Значи 21 и 22 септември са Денят Х за членството ни в Шенген, така ли?
- Би могло да се каже и така. Вариантът за диференцирано отваряне - първо на въздушните и морските граници до края на октомври тази година, а догодина и на сухопътните - вече е многократно обсъждан и имаме всички основания да се надяваме, че ще бъде подкрепен с нужния консенсус от предстоящия Съвет на министрите на вътрешните работи.
Ако има още нещо, което остава неизвестно, то е дали решението за отварянето на сухопътните граници ще бъде обвързано с някакви допълнителни условия – например с констатациите в този обзорен петгодишен доклад на Европейската комисия по напредъка на България и Румъния в областите правосъдие и вътрешен ред.
Трябва да уточня, също така, че решението за отварянето на сухопътните граници е свързано и със събития извън София и Брюксел – сключването на споразумение за реадмисия между ЕС и Турция.
Но на този етап имаме основания да очакваме на 22 септември добри новини за членството ни в Шенген.