Борислав Михайлов
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

Гражданското движение АБВ се обяви против Пакта за финансова стабилност, предлаган от вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков.
“Предложението на Дянков е да се прави всичко онова, което той не прави, и да се въведе, след като той си отиде“, заяви вчера на брифинг евродепутатът Ивайло Калфин. По думите му, финансовият министър инициира не пакт за стабилност, а борд за закрепостяване на бедността. Същевременно Калфин и финансовият експерт Константин Проданов оцениха като много полезна започналата дискусия за фискалната дисциплина. Според тях обаче у нас проблемите се коренят в неефективността на разходите и липсата на прозрачност в харчовете.
Въпреки че Калфин и Проданов най-често употребяваха термина “фискален борд“, на практика двамата критикуваха точка по точка стъпките, залегнали в Пакта за финансова стабилност – законодателно ограничаване на бюджетния дефицит до 3 %, държавата да преразпределя не повече от 37 на сто от БВП, а преките данъци да се променят с квалифицирано мнозинство в парламента.
„Поддържането на бюджетен дефицит до 3 % е сред ангажиментите ни към ЕС“, каза Проданов. Според него, ако едно правителство е отговорно и разумно, няма нужда от фискален борд, а ако не е – то и бордът няма да го спаси. По думите на Проданов инвеститори се привличат с предвидимост и стабилност на институционалната среда, а не със самоцелно балансиран бюджет. В този смисъл експертът се пошегува, че е по-добре България да въведе емоционален борд: висшите държавни мъже да не взимат важни решения, преди да преброят до 100. Що се отнася до промяната на данъците с гласовете на ¾ от депутатите – това било все едно ставките да се издълбаят върху камък като Моисеевите скрижали. Не можело да се абсолютизира и връзката между размера на външния дълг като процент от БВП и устойчивото икономическо развитие.
България трябва да заяви участие към всички механизми, които се случват в еврозоната, и да поиска пълни гаранции, че ще участва при вземането на решения, препоръча Ивайло Калфин. Той обърна внимание, че част от решенията, които досега се вземаха на общностно равнище, в институциите на ЕС, се пренасят на междуправителствена основа. Пример в това отношение е т.нар. мини промяна в Лисабонския договор, която предлага механизма за
финансова стабилност на Европа да излезе от компетенциите на европейските институции и да отиде на междуправителствено равнище в рамките на еврозоната. Така голяма част от координацията на икономическите политики в ЕС ще се решава от 17, а не от всички 27 страни членки.
Това е "изключително притеснително за България" и затова трябва да има една основна цел - да се гарантира, че страната ни ще участва в процесите на вземане на решения, препоръча Калфин. Според него, в обратен случай, България може да откаже да ратифицира мини промяната в Лисабонския договор.


45 % от българите са против приемането на еврото

---

45 на сто от българите са против приемането на еврото, а 34 % са съгласни да влезем в еврозоната. Това показват данните от изследване на „Отворено общество“, огласено от директора на агенцията Георги Стойчев. Той изтъкна, че нарастват позитивните очаквания за икономическото развитие. За две години хората, които очакват подобряване на ситуацията през следващите 12 месеца, са се увеличили трикратно: от 9 на 28 на сто. Опасенията от по-нататъшно рязко увеличаване на безработицата са намалели повече от два пъти - от 44 на 19 процента, и са достигнали нива, съпоставими с времето преди кризата. Доверието в стабилността на финансовата и банковата система остава високо.