Мила Григорова, „Галъп интернешънъл“, специално за „Класа“

22% от пълнолетните българи признават, че се хранят с т.нар. фаст фууд (сандвичи, полуфабрикати) поне два пъти седмично. Това показват данните от току-що приключилото национално-представително проучване на ББСС „Галъп интернешънъл” по поръчка на вестник „Класа”.

Малко над една четвърт от българите заявяват, че се стремят да се хранят здравословно – ако не през цялото време, то поне през по-голямата част от времето. Около 40% пък чистосърдечно признават, че дори не се опитват да внимават с какво се хранят.

Най-много привърженици на здравословното хранене има сред най-младите българи. 42% от младежите между 18-25 години твърдят, че внимават с какво се хранят през по-голямата част от времето. Загрижени за темата здравословно хранене са още висшистите (43%), модерните българи (59%) и хората, занимаващи се със собствен бизнес.

Въпреки декларирания стремеж към здравословно хранене младите и висшистите са двете групи от населението, на които най-често се случва да прибягват до т.нар. фаст фууд. Около 40% от младите на възраст 18-25 години и висшистите признават, че се хранят със сандвичи и дюнери поне 2-3 пъти седмично.

Все пак, когато става въпрос за обществото ни като цяло, дали поради навик, здравословни или финансови съображения, домашно приготвената храна остава най-предпочитана сред българите. Почти 90% от населението на страната консумира домашни гозби всекидневно. За сравнение консумиращите „фаст фууд” всеки ден са по-малко от 10%, а една трета от анкетираните заявяват, че не консумират никакъв тип готова или полуготова храна.

Каква е ролята на плодовете и зеленчуците в хранителния режим на българите? 44% от анкетираните заявяват, че приемат пресни плодове и зеленчуци всеки ден и повече от веднъж на ден. Най-много привърженици на плодовете и зеленчуците откриваме сред висшистите, хората със среден и висок социален статус, както и живеещите модерно. Над половината от представителите на тези три групи от обществото всекидневно хапват свежа салата или плод.

Тъй като теориите за здравословното хранене са много и разнообразни, а понякога дори и противоречащи си, запитахме анкетираните какво означава лично за тях да се храниш здравословно. Мненията на българите по този въпрос са много разнообразни, а донякъде и объркани, но все пак се съсредоточават в два основни аспекта – здравословното хранене на първо място означава да избягваш мазните и тлъсти храни и на второ – да приемаш повече плодове и зеленчуци. Трето по важност, споделено от около една десета от българите, е намаляването на пържената храна.


Изследването е национално-представително, проведено е през първата половина на месец юни и обхваща 1002 пълнолетни българи чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година.

---