На 17 юни предстои приемането от Европейския съвет на Стратегията Европа 2020, в която са заложени три основни приоритета – интелигентен растеж, устойчив растеж и приобщаващ растеж. Основните цели на стратегията бяха представени от говорителя на МВнР Весела Чернева, предаде репортер на БГНЕС. България подкрепя основната цел на Стратегията Европа 2020 – икономически растеж и заетост – и изграждането чрез нея на общоевропейски икономически модел, основан на познания, ниско-въглеродна икономика и високи равнища на трудова заетост. Говорител Чернева отбеляза, че документът съдържа своевременни мерки за увеличаване на конкурентноспособността, на затягане на бюджетната дисциплина и преодоляване на различията между отделните европейски икономики, върху което особено акцентира България. “Общоевропейските цели и техните количествени измерения са постижими за България. Целите са амбициозни, но реалистични“, каза тя. Първата водеща цел: стремеж към постигане на 75% заетост на жените и мъжете на възраст 20-64 години. България подкрепя тази цел за равнище на заетост, като счита, че ще постигне по-висока от заложената средна стойност за ЕС до 2020 г. Предвид настоящата стойност на показателя за България /68,8%/, постигането на общностната цел е постижима за страната ни и даже ще се търси достигане на 76% заетост до 2020 г. Втората водеща цел: подобряване на условията за научно-изследователска и развойна дейност /НИДР/, по-специално с цел постигане на равнище на комбинирани инвестиции в тази област от страна на публичния и частен сектор в размер от 3% от БВП. България смята, че тази цел трябва да се предефинира, да се отчитат националните специфики. София подкрепя приемането на пакет от инициативи, които активно да стимулират икономиката за приложение на иновационни технологии и научни разработки. За изпълнението на целите е необходима промяна в негативната тенденция за намаляване на инвестициите в НИДР в България, както и по-голямо участие на частния сектор. Постижима за България цел в тази област е в рамките на 0,6% до 2% от БВП разходи за НИДР до 2020 г. Според ЕК – 1,2-1,4%. Трета водеща цел: намаляване на емисиите на парникови газове с 20% в сравнение с нивата от 1990 г. Увеличаване с 20% на дела на възобновяемите източници на енергия в крайното енергийно потребление и постигане на увеличение с 20% на енергийната ефективност. Четвъртата водеща цел: повишаване на равнищата на образование, по-специално с цел намаляване на дела на преждевремнно напусналите училище и увеличаването на дела от населението със завършено висше или равностойно на висше образование. България подкрепя действията за намаляване на ранното отпадане от образователната система. За периода 2000-2008 г. равнището на ранно отпадане от образователната система в страната е намаляло от 20,5% до 14,8% /при средно 14,9% за ЕС/. В този смисъл България би могла да изпълни целта до 2020 г. равнището на отпадане от образователната система да бъде 10%. За България предложението на ЕК процентът на завършилите висше образование /30-34години/ да се увеличи от 31% до най-малко 40% до 2020 г. може да се определи като приемливо. В страната се наблюдава определен напредък по този показател от 19,8% през 2000 до 27,1% през 2008 г. при средна стойност в ЕС 31,1%. Подобряването на четивната грамотност е от приоритетна значение за нашата страна. В рамките на консултациите с ЕК е изразена оценката, че по целта за образование България “стои много добре“. Петата водеща цел: насърчаване на социалното приобщаване, по-специално чрез намаляване на бедността. България подкрепя залагане на количествена цел на европейско ниво по отношение на намаляване на бедността, като счита, че количествената цел трябва да се базира на данните от 2009г., а не 2008 г. На този етап не би било реалистично обаче, с оглед на икономическата ситуация в страната, националната цел за България да е по-висока от 20% намаления на броя на бедните в страната за период от 10 години. България смята, че по отношение на тази цел е важно да се посочи значението на кохезионната политика като основен инструмент за изравняване на различията между регионите, което е и лост за намаляване на бедността. /БГНЕС /www.bgnes.com