"Ататюрк и Фикрие" е документален разказ за една обречена любов, пожертвана в името на великата идея за свобода. "Две бяха жените, които ме обичаха най-много. Едната заради мен самия, а другата заради поста ми", признава основателят на Турската република Мустафа Кемал.

Романът разказва за запознанството на Ататюрк и Фикрие, за перипетиите, през които преминава любовта им, и за трагичния край на тази драматична връзка. Но това не е биографична книга, а по-скоро документална и историческа белетристика. Според разказите на живите роднини на Фикрие, Мустафа Кемал се е оженил за безгранично обичащата го жена съгласно тогавашните канони и в условията, за които се разказва в книгата. Този факт обаче винаги е бил държан в тайна. Причина за това най-вероятно е било желанието на Мустафа Кемал да защити Фикрие, да я предпази от пожара на въоръжената борба. Тя от своя страна, благодарение на изключителната си чувствителност, затворения и силно честолюбив характер, удържа на поетото обещание и също никога не разкрива истината за този брак.

Авторът Хъфзъ Топуз също не дава категоричен отговор на въпроса и изгражда сюжета върху тази дилема.

Единствената безспорна истина е драмата, довела до смъртта на Фикрие. Това момиче, лудо влюбено в Мустафа Кемал, е наранено дълбоко, когато научава за женитбата на своя любим Паша с Латифе и изпада в тежка депресия. Все пак тя намира сили да се върне в чифлика, където живее любимият й мъж, но среща грубо и отблъскващо отношение, което окончателно прекършва и последните й сили и надежди. В момент на умопомрачение Фикрие посяга на живота си. Свидетелите на тайното бракосъчетание пък си отиват от този свят, без да оставят никакви писмени доказателства и така истината за тази връзка завинаги е погребана в потайните дълбини на историята.

Романът "Ататюрк и Фикрие" излиза с подкрепата на програма "Култура" (2007-2013) на Европейския съюз. В Пловдив ще я представи литературният критик Младен Влашки.

/СС/