Целта при разформироването на БАН е собствеността върху имотите на БАН да стане публична, оттам – частна, а утре може и МОЛ да построят върху място, където преди се е създавала наука. Това заяви академик Никола Съботинов, председател на БАН във връзка с утрешния протест на учените от БАН, предаде репортер на БГНЕС.
В такова тежко положение БАН не е изпадала за цялото си 140-годишно съществуване, каза още акад. Съботинов. Той подчерта, че протестът е насочен основно към намерението на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов да разформирова БАН на отделни институти, които да се подчиняват на различни министерства и ведомства. Протестираме и срещу непрекъснато променящата се и непоследователна политика на министър Игнатов, срещу липсата на диалог, срещу нежеланието на правителството да застане твърдо зад науката като приоритет, заяви още акад. Саботинов. Той подчерта, че утрешният протест не е политически, тъй като се отстоява българска национална кауза – бъдещето на БАН. БАН е национална институция, жалон на българщината, не случайно родолюбиви българи са я създали със собствени средства преди 140 години, за да се развива знанието, припомни председателят на БАН.
Две ревизии текат в момента в БАН, едната от Държавната финансова инспекция, а другата – от областния управител, съобщи акад. Съботинов. Втората проверка, на областното ръководство, цели да уточни имотите на академията. Явно някой много се интересува имотите да престанат да бъдат собственост на БАН, да станат публична държавна собственост, следващата крачка е частна собственост и нищо чудно утре върху някой институт да изникне МОЛ, сподели възмутен председателят на БАН. Той съобщи, че част от имотите на БАН се дават под наем за 4 евро на кв. М – минимална цена, такава е политиката на академията. Приходите от наеми се използват изключително за ремонтни дейности, тъй като ръководството няма право да ги използва за повишаване на трудовите възнаграждения, каза ученият.
В отговор на упрека на министъра, че в БАН 20 години не е имало реформи, главният научен секретар на БАН Стефан Хаджитодоров съобщи, че още през 1991 – 1992 г. Щатът на БАН е редуциран от 15 000 на 8000, над 20 института бяха закрити и то много преди в България да се заговори за административна реформа, подчерта Хаджисотиров. Той съобщи, че преди 2 години БАН отново по собствено желание е провела реформа, като са съкратени 8.5% от щата на академията. 430 научни работници бяха съкратени, много качествени учени и това беше много болезнен процес за академията, подчерта акад. Саботинов. Да съкращаваш мозъци – това никой в света не го прави, подчерта академикът.
На упреците, че академията харчи много за издръжката на централното управление акад. Саботинов съобщи, че то се поддържа от 75.5 щата. Занимава се с международното сътрудничество на академията – връзките с 35 страни, с патентната дейност, с охрана и безопасност на труда, с финансов одит, със събранието на академиците и член-кореспондентите, с библиотеката и с архива, който е един от най-скъпите у нас. От 75 души на щат ръководството е 9 души, 61 човека се занимават с отделите и останалите са чистачки, подчерта акад. Саботинов. Ако се премахне централното управление на Академията и се пръсне по различни институти, държавата ще се натовари с нови 4.5 млн. за издръжка, подчерта Хаджисотиров. Да не говорим, че организацията на научните изследвания е нещо специфично, тук не работят администратори, а учени, припомни акад. Саботинов. Той разказа, че сградата на централното управление на БАН срещу Народното събрание е построена, като през 1884 г. теренът е дарен от Софийската община, а членовете на Книжовното дружество са построили сградата с лични пари, със заем от банки, като са ипотекирали имотите си.

/БГНЕС/