Мастодонтът Китай срещу американския Интернет гигант Гугъл: Студената война остана в миналото, но за някои решението на Интернет компанията да отправи предизвикателство към Пекин бележи нова ера, когато едно предприятие, опериращо във виртуалния свят, може се противопоставя на държава.
Имам усещането, че затварянето на Google.cn потвърждава намерението на Гугъл да играе в полето на големите, отбелязва Франсис Пизани, френски журналист, работещ в Калифорния, който следи развитието на информационните и комуникационните технологии в блога си Transnets (transnets.net). Невероятното на ситуацията е, че частно предприятие от виртуалната сфера на света, в който живеем, публично и на практика се противопоставя на едно от най-могъщите правителства в реалната сфера, казва той. След 30 г. икономически реформи някогашен Китай, наричан “болникът на Азия“, вече е на едно от първите места в международната общност. Западните сили, които в миналото осъдиха смазването на демократичното движение на площад Тянанмън, сега трудно преглътват появата на този особен модел, съчетаващ пазарната икономика и новите технологии с Маркс, Мао и Конфуций. Никоя западна страна до днес не е посмяла да каже „не“ на Китай. Направи го многонационалната компания Гугъл. Гугъл, която през януари заяви, че е изнервена от атаките срещу нейния код източник и мрежата Gmail на китайски активисти за правата на човека, обяви, че престава да цензурира своя китайски сайт и то прехвърля в Хонконг. Китай във все по-голяма степен може да налага становищата си както на срещата на върха в Копенхаген за климатичните промени, рискувайки да го възприемат като арогантен. В този контекст решението на Гугъл придобива особено значение на фона на засилващото се напрежение в търговските отношения между засегнатия от кризата Запад и Китай, който продължава да се радва на неприлично висок растеж. Гугъл е нещо като опитно зайче, смята Андрю Смол, експерт по Китай в изследователския център Германския Фонд Маршал (GMF). Западните правителства още не са възприели твърда позиция спрямо Китай, но именно в натам ще се ориентира американската и европейската политика, ако Китай на свали напрежението от последните месеци, добавя той. Като се започне от юана, износа, интелектуалната собственост и т.н. ... напоследък напрежението непрекъснато се покачва между западните страни, които сериозно пострадаха от икономическата криза, и китайците, които в разгара на световната криза успяха да постигнат близо 9% растеж. Имам усещането, че Гугъл се опитва да оглави движение, противопоставящо се на някои търговски, финансови и политически практики на китайското правителство или (направлявани от него), изтъква Пизани. Но и мощта на Гугъл вдъхва безпокойство: някои на Запад го описват като меркантилен Биг Брадър и се радват на китайския му неуспех. Важно е поне един солиден пазар в световната екосистема на информатиката да е свободен от продукти на Гугъл. Както е важно за световното земеделие да има райони без ГМО, пише на блога си Филип Кънингам, американски анализатор и медиен експерт, автор на няколко книги за Китай. Подобно на генно модифицираните храни, които за няколко години достигнаха почти до всички части и кътчета на хранителната верига в САЩ, Гугъл се вмъкна в информационната верига – частна и публична – по начин, който е истинско предизвикателство срещу традиционните норми на приличието, като при това е много трудно компанията да бъде изместена, добавя той.

/БГНЕС/