"Сериозни нарушения на човешките права през 2009 г. отбелязва Български хелзинкски комитет (БХК) в годишния си доклад за състоянието на правата на човека в страната", каза председателят на БХК Красимир Кънев, предаде репортер на БГНЕС.
Организацията отбелязва, че през изминалата година положението с правата на човека в България претърпява разнопосочно развитие – положителни промени в определени сфери (някои законодателни промени, развиване на юриспруденцията на националните органи за защита от дискриминацията), и тежки дефицити в други. Кънев специално подчерта лошото сътрудничество на България с международните органи за защита правата на човека. Като пример той даде, че и през 2009 г. са неизпълнени решения на Европейския съд по правата на човека. Другият момент, който ни приравнява до някои от африканските страни, е, че от 1993 г. България не е представяла доклад за правата на човека, в Комитета по правата на човека към ООН. Едва в края на 2009 г. има нов доклад, който ще се разглежда в Комитета по правата на човека едва в началото или средата на 2011 г. По принцип, както са правилата в ООН, които България е подписала, такива доклади трябва да се представят най-много на 4 г. Друг момент, в който България категорично изоставя от световните стандарти за правата на човека, е това, че в Наказателния кодекс няма изрична забрана за изтезанията, независимо че България е подписала конвенцията за борбата за изтезанията още през 1986 г. Малтретирането от полицейски служители по време на задържане или в полицейските участъци продължа, като тези практика и през 2009 г. остават с малки изключения безнаказани. Продължаващата липса на реформа и преструктуриране на детските домове забавят, както проверките на всички домове, така и липсата на доказателства за извършени престъпления срещу деца и независимо от многобройните данни за смърт, физическо и сексуално насилие върху деца в тези домове. По този повод БХК е завел иск за дискриминация срещу прокуратура и по този повод. Като генерален извод, в доклада е посочено, че най-засегнати от нарушенията са били уязвимите социални групи, сред които хора с психични разстройства и децата в институцията, някои етнически и религиозни малцинства, жените, както и някои категории, лишени от свобода и хората, живеещи в бедност. Кънев съобщи, че за първи при официалното представяне на доклада на БХК, който се публикува от 1993 г. насам присъстват представители на държавните институции, както и дипломати. На представянето на доклада присъстват и зам.-министърът на МВР Павлин Димитров, Кемал Еюп, председател на Комисията за защитата от дискриминацията, бившият председател на Парламентарната комисия за правата за човека от 38-то НС Иван Сунгарски и др. Едни от най-основните проблеми, както сочи докладът на БХК, са проблемите в затворените институции – затворите, следствените арести, както и тези за непълнолетни и малолетни, подчерта Станимир Петров, ръководител на тази програма на организацията. Продължава да е изключително тежко положението с условията, при които се излежават присъдите. Практически медицинските центрове в затворите работят незаконно, защото те не фигурират никъде в новия Закон за лечебните заведения. Още по-тежко е положението в следствените арести, където всъщност престояват хора, невинни до доказване на противното. България изостава изключително и по отношение на тези институции, които са свързани с малолетните и непълнолетни извършители на противообществени прояви. След 2000-та година т.нар. ТВУ (трудово-възпитателни училища) от 30 са станали 9, но практически те са затвори, в които непрекъснато се констатират нарушения както срещу децата, така и към някои от техните преподаватели. Вторият вид такива заведения са за временно настаняване, които са под шапката на МВР и където престоят е от 15 дни до 2 месеца, но случаите на пребиваващите там са повтаряеми. Практически и тези заведения са като затвори за малолетните и непълнолетните, подчерта Петров. Третият вид са т.нар. кризисни центрове, създадени през 2006-а година с цел социална услуга за обгрижване, предимно на деца – жертви на трафик. Но всъщност там отново влизат и деца с леки противообществени прояви и режимът в тези центрове отново носи затворнически белези. Тези факти коментира и Надя Шабани, председател на Агенцията за закрила на детето, която присъства при представянето на доклада. Тя отбеляза, че констатациите на агенцията дори са по-фрапантни, отколкото тези на БХК. Според нея, трябва спешно да бъде приет нов закон за противообществените прояви при непълнолетните и малолетните, но Шабани не приема констатациите по отношение на закрилата на децата – жертви на трафик или сред уязвимите групи.

/БГНЕС/